събота, 24 декември 2011 г.

Индия - Амрицар, Делхи


След будистката, хиндуистката и мюсюлманската приказка за Индия, решихме да открием и една по-млада религия, родена в Индия - сикхизъм. Сикхизмът е разпространен най-много в Пунджаб и се отправихме директно към Амрицар и Златния Храм - най-свещеното място за сикхите. Самият град Амрицар е неприветлив, мръсен и шумен и с нищо не се отличава, но навлезеш ли в комплекса на Златния Храм, времето сякаш спира, шумът се превръща в красиви молитвени песни, а мръсните улици - в лъскав бял мрамор.  Тук обувките са забранени (и чорапите също), а покриването на косата е задължително както за жени така и за мъже.  Комплексът е огромен. Освен самият Голдън Темпъл, покрит със 100 кг чисто злато, изникващ от езеро, пълно с големи златни риби, имаше и още няколко големи храма, спални помещения, музей и столова. Водата, разбира се е свещена и всички се къпят и дори пият от нея.




в Златния Храм през нощта






през нощта дългите килими се навиват и хората спят на мрамора

масовото ядене
летящи чинии, шумът пред кухнята е неописуем
стража
Това, което ни привлече в сикхите е тяхната идея за равенство и споделяне.  Те се противопоставят на кастовата система в Индия, смятат, че всички хора са равни, независимо от социално положение, пол или религия - просяци и царе се хранят на една маса и живеят заедно в едно взаимнопомагащо си общество. Сикхите вярват в един Бог, в толерантност и любов към всички и служба на човечеството. В комплексът всичко е безплатно и парите са безполезни.  Има гигантска кухня, която денонощно храни десетките хиляди поклонници, идващи всеки ден. Доброволци непрестанно помагат с готвенето и миенето.  Навсякъде има филтрирана вода и за чужденците има отделна спалня, където можеш да останеш до 3 дни безплатно. Но най-хубавото в комплекса е липсата на всякакви магазини, сувенири, гайдове, просяци и мошеници, типични за повечето храмове. За три дни можеш напълно да освободиш съзнанието си, без да мислиш за пари, храна и подслон и изцяло да се потопиш в свещената обстановка. Разбира се приемат се донации и доброволен труд - кой колкото може. Включихме се с пълна сила в тази комуна, която изглежда работеше перфектно. Храна и вода имаше за всички по всяко време, я тоалетните (не знам как) бяха винаги чисти и свободни, въпреки хилядите индийци които минават през тях всеки ден. Може би най-чистите обществени тоалетни до сега - можеш спокойно да ходиш бос вътре. Като цяло чистотата явно има голямо значение за сикхите. По цял ден хората лъскат мраморните плочи по пода и стените и всяка фуга между тях.  Самият Златен Храм постоянно се почиства отвътре и отвън. Има специални дървени стълби-столове, с които можеш да чистиш стени, тавани и полилеи. Дори в самите религиозни церемонии, които видяхме вадеха свещени книги или предмети от големи сандъци, почистваха ги и ги прибираха обратно. Чистотата беше почти нереална. За повечето чужденци обаче явно не беше така. При първа възможност обуваха обувки, погнусени от ходенето боси и отказваха да ядат в обществената кухня - струваше им се прекалено рисковано да ядат от същите чинии, от които са яли хиляди индийци преди тях. Повечето дори не опитваха от филтрираната вода, а ходеха да си купуват бутилки! Изненадват ни понякога предразсъдъците на западния свят. Щом най-чистото място в Индия може да се превърне в "мръсно" в главите на хората. И същите тези "чисти" хора си лягаха в леглото с обувките! Ние обаче с най-голямо удоволствие се включвахме в най-масовото ядене, което някога сме виждали. Организацията беше перфектна, а храната - просто прекрасна. Освен стандартните ориз, леща, чапати и събджи (зеленчуци), сервираха и кил - нещо като нашето мляко с ориз (или сутляш), но със сушени плодове и ядки.  Така омразно в детската градина,  тук ми се струваше най-вкусното нещо.  Безплатна кухня има във всички сикх храмове, но тук е просто гигантическа. Включвахме се и в най-забавното миене на чинии някога - милиони, безкрайни камари от метални чинии и купички се изсипват постоянно и никога, никога не свършват.  Но и доброволци има колкото искаш, понякога е трудно да се добереш до мивките. Разбира се, бяхме единствените чужденци, миещи чинии и хората ни се радваха. Всички са много усмихнати и добронамерени, а на външен вид сякаш излизат направо от някоя приказка. Сикхите се отличават по странната си униформа, състояща се от пет символа (5те К) - Кеша - дълга коса, Кангха - гребен, Качха - къси панталонки, Кара - метална скоба и Кирпан (сабя). Като правило никога не подстригват косите и брадите си. Косите са навити на кок на върха на главата, а брадите понякога сресват зад ушите си.  Жените се смята, че имат същата душа като мъжете и съответно равни права във всичко. Всички гурдвари (сик храмове) са отворени за всички хора от всички религии. 


церемониално почистване в Златния Храм
даже водата се почиства ежедневно с дълги бамбукови пръчки

опъване на "знамето"




свещена баня с типичния сикхски нож
работата по храма тече постоянно

дългогодишни доброволци в храма
Златния Храм в Амрицар през нощта

Индийски граничар
Амрицар е близо до пакистанската граница и не знам защо решихме да отидем до там да станем свидетели на ежедневната церемония по затварянето на границата Индия-Пакистан. Доста нетипична церемония - нещо между военен театър и футболен мач с националистически нотки. С две думи - пълен цирк. Хиляди индийци се стичат всеки ден на тази граница, но не за да отидат в Пакистан - а за да повикат и потанцуват на границата и да се върнат с патриотично чувство. Тълпата беше огромна и имаше пейки като на стадион с отделни сектори за мъже, жени и чужденци. Започна се едно развяване на знамена, танцуване на супер силна индийска музика, скандиране "Индия е велика" пред въоръжените униформени граничари. Това се проточва с часове докато започна фактическата церемония - маршируване и сваляне на знамената от двете страни на границата. От пакистанската страна има съвсем малко хора и всички жени са забулени. Индийките за сметка на това пеят и танцуват като демонстрират свободата си. На мен цялото това представление ми се стори доста нелепо и се прибрахме с мечтата някой ден да пресечен тази граница към Пакистан.

индийски патриотки


мъжката публика
женската публика
граничарки




 голдън изгрев в Голдън Темпъл
След 3 пречистващи дни в Златния Храм се насочихме към Делхи. Отново хванахме безплатния влак втора класа, гарата беше съвсем близо до храма.  В Делхи имахме няколко важни мисии - да поправя обектива, да купим обувки на Гената и да изпратим колет със снимки до България. Не искахме много да се застояваме в този град - големите градове не са ни по душа, но имахме работа да вършим. Покрай работата се разходихме колкото можахме из забележителностите и пазарите на Делхи. Отидохме до най-голямата джамия в Индия - Джама Машид, която неприятно ни изненада с такси за снимане, такси да се качиш на минарето...нищо не беше безплатно като в Амрицар и доста по-мръсно и негостоприемно. За компенсация отидохме до една гурдвара (сикх храм) в Делхи, където ни посрещнаха с усмивка и веднага ни предложиха храна и вода. Слушахме прекрасна музика на живо, хапнахме в сравнително малката кухня, благословиха ни и ни дадоха цветче за късмет . Като цяло подобни "туристически" храмове, в които ти искат билети и такси за мен са доста далеч от идеята за Бог.  Обещах си повече да избягвам такива места.
Иначе както очаквахме в Делхи е пълна лудница, толкова много хора има, че не можеш да се разминеш по улиците. Но имаше и своя чар. В различните квартали можеш да попаднеш на напълно различен облик. Разказите за мръсотията и просията в Делхи ни се сториха преувеличени, но нашите критерии може би също са вече променени след Африка. Тук обаче за пръв път се разболяхме от прочутата Индийска диария и няколко дни не можех дори вода да пия. 

Ред Форт, Делхи
Ред Форт, Делхи
В Гурдварата в Делхи
в гурдварата в Делхи
пълно е с градски катерички
Лемон-нана
жицааа



колко деца могат да се качат на една рикша
бижутери

Джама Машид -  най-голямата джамия в Индия
дискусии пред джамията

трафика в Делхи
леща в кухнята на гурдварата
доброволци помагат в готвенето в гурдварата в Делхи
Гурдварата отвътре
стражите
За голям късмет обектива го поправиха за 4 дни (и 80 Евро) и можехме да се махаме от Делхи бързо. Обувките на Гената се оказаха най-трудната мисия. Дори в столицата нямаше номер по-голям от 44-45, а най-често това отговаряше на нашия 43-44, а Гената носи 47.5! Накрая се решихме на едни сандали 45ти номер, с леко стърчащи пръсти, но поне по-добре от бос. Изпратихме 13 кила за София с неща, акумулирани до сега и цял харддиск със снимки и бяхме готови да се махаме. Все още с болни стомаси, потеглихме към Раджастан. 



Изпращаме празнична атмосфера с индийското парти на границата.
Весели празници!

33 коментара:

  1. Благодаря, че споделихте с нас "Приказката за Споделянето" и магията на Индия!
    Весели празници!:)
    Здрави бъдете и прерасни спомени си съберете!

    ОтговорИзтриване
  2. Скъпи пътешественици, благодарим Ви, че споделяте с нас. Бъдете здрави и щастливи на всяко ново място. Весели празници и дано Дядо Коледа подари на Гената едни сандали по мярка :)

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно! Осъществявате моята мечта да пътувам по света! Чакам с нетърпение новите ви пътешествия! Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  4. Лора, честита Коледа! Надявам се да я споделяш с хубави хора!
    Целувам те,
    Ира

    ОтговорИзтриване
  5. Уникални преживявания!
    Благодаря, че ги споделяте с нас :)
    Весела Коледа и Щастлива Нова Година изпълнена с още повече хубави моменти и прекрасни случки!

    ОтговорИзтриване
  6. Весели празници ,скъпи пътешественици! Вашите снимки от Индия напълниха душата ми с радост !
    поздрави от Нина,Пазарджик

    ОтговорИзтриване
  7. Страхотни сте! Тази вечер влязохте в новините по БТВ! Поздравления! Вече сте известни!

    ОтговорИзтриване
  8. ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
    Невероятни са Вашите преживявания!Бъдете здрави!
    Поздрави от Пловдив!

    ОтговорИзтриване
  9. Честито Рождество Христово!
    Поклон пред авантюризма ви! Вие сте очите ни и чрез вас виждаме съвременния свят, без целенасочена цензура. Възхвалявам духа ви-наследници на прабългарите ;) Надявам се, че ще напишете книга, когато приключите с пътешествието.
    Бог пред вас и вие след него!
    Поздрави: Столюбовъ

    ОтговорИзтриване
  10. Честито Рождество! Беше ми много приятно да видя снимки от Индия! Бях чувала за смяната на стражите на Пакистанската граница, но не очаквах, че е такъв купон :))) Благодаря за видеото и приятни оставащи дни в Индия!

    ОтговорИзтриване
  11. Мили хора, привет и от Свищов.Искрено ви се радвам и малко ви завиждам. Аз също бих тръгнала, но все още не намирам друг готов за такова пътешествие.Бъдете здрави и не спирайте да споделяте с нас!Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  12. Bravo na vas :)
    chakam s netarpenie vashite prikluchenia ot Rajasthan - ne propuskaite Pushkar.

    Pazete se i bez poveche Delhi-belly :)

    Mira

    ОтговорИзтриване
  13. Много поздрави и от Разград :) когато се приберете викайте :)

    ОтговорИзтриване
  14. Браво на вас за куража, много ви се радвам и разказвам на всички за вашето приключение.
    Публикувах и кратка статия за вас в моя блог да могат повече хора да разберат за вас и това което правите.
    Весели празници и бъдете здрави.

    ОтговорИзтриване
  15. Възхищавам се на Вашия ентосиазъм!Не ,малко а много Ви завиждам.Много енергия е необходима-но както разбирам"Майка Индия "Ви зарежда.Успех за в бъдеще!

    ОтговорИзтриване
  16. Честита ви Нова Година, симпатяги! Да сте здрави и весели!

    ОтговорИзтриване
  17. Мили Лора и Евгени,
    Открих блога ви около Коледа. Тъй като имах проблеми с нета вкъщи ви чета от офиса. Днес ми е третия или четвърти работен ден от откритието и вече не само проследих цялото ви пътешествие, ама някои статии дори прочетох по два пъти.
    Тотално зарязах работата и се отдадох на фантазиране. Тъй като обаче се пристрастих към тези пътеписи, за което виновни сте вие, сега се налага да пишете по- често, за да мога да си взимам дозата редовно. И тъй като не само ще трябва да се задоволявам само с по една статия, ами ще тръпна и в очакване, моляяяяяяяяя вииииии пишете често и подробно :)))))))) Пожелавам ви интересни пътища, изпълнени с приключения и емоции, нови приятели и благи шофьори:)Дано новата години ви отведе на все по далечни места, завладяващи с култура, красота и природа (и човешка, и земна). Весел и безкраен път...
    Ина

    ОтговорИзтриване
  18. много благодарим за милите думи :) Ина, не зарязвай работата ;) Ще се опитваме да пишем по-често, но все пак трябва да ни остава време и за пътуване и трупане на материал :) Честита 2012 на всички!

    ОтговорИзтриване
  19. Привет, Лора, Евгени,

    Поздравления за това смело пътуване и Вашата издръжливост, убедена съм, че това пътуване ще Ви донесе много и може би това, което търсите..
    Понеже и аз пътувам много и бях скоро в Индия искам да направя коментар на думите на Лора, че се чуди как можело туристите да не искат да ядат от общите чинии и прибори и си купували вода...
    Ами и аз се чудих и се върнах в България с амебиаза, която половин година не можаха да диагностицират тук..така че както видях по-късно и вие се опарихте от паразитите в тази страна...
    Понякога каквито и философии да изповядваш хигиената си е хигиена, защото като ви гепят болестите се оказва, че туриста си е турист, вие сте хора от Запада и нямате имунитет, като местните хора, така че Лора следващия път не се чуди толкова като си купуват хората вода, която е затворена.

    ОтговорИзтриване
  20. Невероятно интересен и вълнуващ разказ! Научихме много за тази далечна и различна страна, почувствахме вашите преживявания и оценихме българската, чешмяна вода.Много ми харесаха снимките. Поздрави и късмет!

    ОтговорИзтриване
  21. Здравейте, аз съм хлапе на 17 и адски много се възхищавам на такива хора като вас !Нещата, които правите са толкова далече от онзи злобен и грозен живот. Вие просто се наслаждавате на красивата природа, на малките и на пръв поглед незначителни неща, това e СТРАХОТНО! Вие ми разкрихте една много важна тайна на живота. Да се бориш за това, което мечтаеш, защото няма невъзможни неща ! Пожелавам ви много здраве, положително настроение, което да ви крепи в не толкова лекия път и страшно много бих искала да ви видя на живо и да си поговоря с вас! Успехи! И помнете, че има едно хлапе, което ви е ГОЛЯМ ФЕН (hugsssssssssssss)

    ОтговорИзтриване
  22. Kak da ne vi se radva chovek :))) Fenovete sme malki i golemi, a i fan club da vi spretnem, sigurna sym, che shte go napylnim po sveta i u nas ;))
    Na svoi red ocenqvam berlinskata prevyzhodka cheshmqna voda i opredelena uvajavam mekiq divan i liubimo odealce, s chiqto pomosht vi se naslajdavam :)))
    Dano veche za virusite se broite mejdunarodno po-ustoichivi i imate po-malko blizki sreshti s dalechnite vrediteli ;)))
    Radvam se, che ste ni otdelili toooolkova energiq i snimkov material bash po praznicite i veche triq dovolno ryce za Bali, dosusht kato onazi Ina otgore, koqto sigurno veche pak se e razrabotila normalno (che kyde shte hodi ;)). Spokoino, na povecheto ni e bilo taka, ne e edinstvena ;)) Moito DayDreaming s vas i vashite pyteshestviq bqha prez "lqtoto" (narochno podchertavam kavichkite, zashtoto prez avgust valeshe na 13 gradusa, a sega prez qnuari - pak taka, ama na 11 ... ne znam koi bogove kolko sa poludqli ;p)). Pri vsichki polojeniq vie se radvaite i za nas, domosharite, na vsichkite oniq prekrasni neshtica i neshtishta po pytq vi!

    ОтговорИзтриване
  23. Zapovqdaite :D

    https://www.facebook.com/Sharing.is.Everything.Fan.Club

    ОтговорИзтриване
  24. чудна работа - пътувам на чудесни места, ама разказите ви пак ме впечатляват невероятно. Сигурно е заради прекрасните снимки на Лора ... Овации !!

    Продължавайте напред, надявам се да се срещнем по средата на Пътя :)

    Поздрави от Гуатемала

    ОтговорИзтриване
  25. много мразя да чета хубави и интелегенти неща с правописни грешки!!!

    ОтговорИзтриване
  26. Диана, би ли споделила симптомите на тая амебиаза, че имам чувството, че и аз влача нещо от Боливия вече почти 2 години

    ОтговорИзтриване
  27. Скъпи Лора и Евгени,

    Вие живеете мечтите ми. Точно както са в моята глава. Точно най-свободните, най-лелеяните мечти.
    Следя пътя ви вече година и се вълнувам все повече и повече. По принцип не чета пътеписи, предпочитам да изживявам нещата сама. Но вашата история не е просто път, вашето е полет, всичко е много истинско и вдъхновяващо.
    Продължавайте да сте така истински заради себе си и заради нас.

    Кристалина

    ОтговорИзтриване
  28. Обичам да чета, виждам (и най-много да слушам) Индия!Благодаря за споделеното!

    ОтговорИзтриване
  29. Гергана Жечева15 януари 2012 г. в 19:15

    От скоро чета блога. Да си призная честно, разбрах за вас от репортажа по БТВ и много ми грабна вниманието, потърсих и ви намерих. Сега съм започнала да чета всички статии, които се сте пост-нали. Искрено ви се радвам и ви стискам палци да попадате само на чисти и отзивчиви хора по пътя си. Очаквам с нетърпение следващият разказ. Поздрави и късмет!

    ОтговорИзтриване
  30. Гена здрасти брато, от кога си в България? Често те виждам.

    ОтговорИзтриване
  31. Индия е страна, коренно различна от нашата. Макар, че когато ги гледам било то от снимки, или по телевизията, малко ми приличат на нашите роми. Обличат се цветно, обичат да имат много злато, и дори и по физиономии и си приличат. Някои казват, че дори Индия е тяхната родна страна. Снимките са уникални. Успели сте да заснемете много красиви неща и действия.Особено главата която плува на повърхността, за да не си на мокри кърпата. Ще се радвам ако ни пишете пак.

    ОтговорИзтриване