Индия - Шринагар

даже платове се продават на шикари

От тибетското сухо плато се пренесохме в мюсюлманските зелени планини на Кашмир. Шринагар е разположен на огромното езеро Дал и по-малкото езеро Надин, на 1730 мнв, заобиколен от гористи планини. Половината град e буквално в езерата с плаващи къщи, хотели и магазини. Нещо като Индийската Венеция, но с далеч по-малко туристи и доста по-евтино и живописно. Вместо гондоли местните лодки се наричат шикара и кръстосват езерото, продават всевъзможни неща или предлагат романтични разходки. На сушата има стари дървени джамии и известните Мугалски градини, направени преди стотици години в Мугалската ера.

Една от градините на Шринагар

Гената и Марек в поредната градина в Шринагар, отзад е езерото Дал

Шринагарски момичета

Рая на земята – така наричаха това място и местните не спираха да го повтарят. Но беше малко трудно да се почувстваш в рая при целия негативизъм, който струи тук. Още в рейса започват да ни зарибяват за хаус-боут (къща-лодка на езерото) и когато слизаме на гарата става нетърпимо. Заобиколени и преследвани сме от хора, предлагащи своите лодки с такава агресия, че от очите им излизаха искри. Колкото и примамливи предложения да ни даваха, решихме че не искаме да оставаме при тях. Бяхме предупредени, че хората тук често обещават едно, после правят друго, бяхме се наслушали на много истории на пострадали туристи, излъгани със стотици евро, някои дори държани като заложници в лодката докато не платят. Въпреки, че с Ели бяхме забрадили косите си както местните жени, мъжете не спираха да ни зяпат с кървясали очи като гладни вълци, готови да ни разкъсат. Постоянно идваха при Гената и Марек и ги питаха дали не сме женени и ни гледаха сякаш сме за продан. Явно тук забраните и прикриването водят до още по-силни желания.

в джамията

Шринагарска мода

Напрежението в Кашмир не е от вчера. Този район е разкъсван от конфликти години наред, хиляди хора са загинали тук и проблемите продължават. Туристи почти няма и може би това обяснява борбата за всеки турист. Хората не пропускат да злословят срещу съседа си и всички заедно не спират да злословят срещу индийците. Кашмирците тук не се смятат за индийци и се борят за независима държава Кашмир. Повечето хинду индийци са принудени да напуснат това конфликтно място. На всеки ъгъл има въоръжени войници с автомати. Проблемът изглеждаше дълбок и неразрешим. Индийците искат Кашмир да е индийски, Пакистанците- да е пакистански, а кашмирците не искаха да са нито в Индия, нито в Пакистан и никой никога нямаше да се откаже от този „рай”.

След няколкочасово търсене попаднахме на добър човечец, който за 3лв на човек ни обещава цялата хаус-боут и безплатна шикара. Имаме си чудна веранда с гледка към езерото, хол с телевизор и собствена баня и тоалетна, която се излива директно под лодката. Езерото очевидно не става за плуване, но поне можем да се разхождаме с шикарата наоколо. За да обиколим многобройните градини, разпръснати в различните краища на града, се нуждаем от транспорт и решаваме да стопираме. Въпреки че сме четирима души с Ели и Марек, веднага ни качва първата кола с две шринагарски момчета и се напъхваме всички на задната седалка. Изглеждат приятелски и за пръв път си говорим спокойно с някой, който не иска да ни продава нищо или да се жени за нас. Оставят ни в една от градините и след това стопираме друга кола за 5км нагоре до друга градина на върха на хълма. Отново две момчета, отново супер приятелски, започват да ни предлагат да ходим заедно до Гулмарг, до планините наоколо с тяхната кола.Казват, че нямат много приятели тук и се чудят с кой да пътуват. На връщане отново ни качват първите 2 момчета и ни закарват чак до хаус-боута ни като обещават на другия ден да дойдат и да ни развеждат из Шринагар цял ден. На другия ден заради поредния протест градският транспорт не работеше и това беше идеално предложение. Появиха се с два мотора и се наложи да се возим по трима души на мотор. Бяхме се возили и в Африка по трима на мотор, но това беше доста по-екстремно изживяване. Караха като луди, изпреварваха се, взимаха остро завоите и в началото дори виках от страх и кеф. Показаха ни най-различни джамии, в една от които казват, че е погребан Исус.  Има теория, че Исус е прекарал голяма част от живота си в Индия, именно в Кашмир и тялото му се пази в джамията Розабал, но разбира се не е позволено на посетители да го видят. Иначе можеше да влизаме в джамиите без проблеми, нещо, което в повечето мюсюлмански държави е забранено за неверници. Качихме се и на един от малкото хинду храмове, кацнал на един хълм над езерото. Беше толкова силно охраняван от военните, че на стълбите преди върха ни взеха всички раници и фотоапарати. Дори не можеше да се снима гледката от хълма, но поне ни направиха пуджа и се насладихме на прекрасен изгрев.

Газ

Синът на семейството в Шринагар

Старият град от горе

Шикари

Част от Дал Лейк

по "улиците" на Дал Лейк

пълно е с ърбън орли, живеещи около езерата

пред нашия хаусбоут, това зеленото е вода

Ару

След няколко дни на лодката потеглихме към Ару, селце в планините наблизо. Чисто и зелено, пейзажът напомняше на Швейцария. Красиви и щастливи коне кръстосват поляните наоколо. Хората са отново мюсюлмани, пекат вкусни хлебчета и пушат наргилета постоянно. Тук всичко е далеч по-спокойно и проблемите на конфликтите изглеждат далече. Започват да ни предлагат коне толкова настоятелно, че не успяваме да удържим на примамливата цена,  пък и на Гената без обувки му е трудно да върви по калните склонове. Взехме коне срещу 6 лв на ден и отидохме до „Зеления връх” яздейки. Човекът с конете се оказа симпатичен, спирахме за чай по пътя в землянките, където живеят някои семейства. Обещава ни жена му да ни сготви вечеря и ние с радост отиваме. Цялото му семейство ни очаква, а голямата дъщеря ни показа кашмирски танци и ние неуспешно опитваме някои нови стъпки. По-малката дъщеря е очарователна и носи красивото име Beautiful, на галено й викат Beauty. Имат и още двама сина. Сприятеляваме се много със семейството и на другия ден отново взимаме коне и отново отиваме на вечеря.

Пред магазина в Ару. Тук е нормално мъжете да си боядисват косите или брадите оранжеви (с кана) и мюсюлмани, и хинду го правят

Около Ару

Деца от землянките в планината

човекът с конете

Гената и Марек

Голямата дъщеря в Ару танцува прекрасно

дядо Коледа?

Ели и Марек трябва да си заминават. Сбогуваме се с тях и осъзнаваме, че това са ни най-дългите спътници до сега. Изкарахме незабравими дни в Хималаите с тях и ще ни липсват.

След още няколко спокойни дни в Ару, хванахме стопа на юг – към Дарамсала. След три дни трябва да сме там за десет-дневен медитационен ритрийт – Випасана.
Стопът в Кашмир се оказа труден и платен. Накрая срещу малка сума едно бусче с кашмирци на качи до Удампур, от където можеше да стопираме влака. Влаковете втора класа се оказаха безплатни и по-бързи от стопа. Последният вагон е само за жени и не беше много пълно. Настаних се там с раниците, а Гената отиде в общото отделение, където трябваше да се бори с цялата индийска армия за място. При жените беше доста културно. Въпреки мизерията и тъпканицата по влаковете, всички жени са облечени с най-хубавите си сарита, чисти и спретнати. Чак ми става неудобно, че аз съм с най-мръсните и скъсани дрехи за случая. Въпреки това ме посрещат въодушевено, две млади момичета ме карат да седна между тях и започват да ме разпитват. Разказват ми как баща им е много добър и отворен човек и им дава да учат в колеж преди да се омъжат. Въпреки това обаче само родителите могат да им изберат съпруг, от подходящо семейство и от същата религия. Те бяха сикхи. Уредените сватби са задължителна практика за всички религии в Индия и обикновено булката трябва да плати определена сума за младоженеца. При мюсюлманите обаче е точно обратното - семейството на младоженеца трябва да плати за булката. На пръв поглед звучи ужасяващо, че трябва да се омъжиш за някой, който въобще не познаваш, но реално уредените бракове се оказват доста успешни и щастливи. Казват, че браковете по любов по-често се разпадат. Момичетата споделиха още, че много харесват "европейските" дрехи, но майка им не им позволява да се обличат не-традиционно. Уверявам ги, че техните дрехи са къде-къде по-красиви от моите скъсани тениска и панталони.  Скоро слизат от влака и никой друг не говори английски. Останалите жени остават да ме гледат втренчено, и да се хилят и говорят на хинди. Пътуването на Гената далеч не е било толкова приятно. Той едва се е набутал във вагона, пълен с военни, които не позволявали на никой да влиза. Все пак стигнахме благополучно в Маклеод Гандж, отново в планините.