понеделник, 27 септември 2010 г.

Пиринеи


Последният ден във Франция ще запомним с най-куция стоп от началото на пътуването ни. Чакахме 4-5 часа на входа на магистралата малко след Бордо докато се стъмни. Нито една кола не спря. Наложи се да спим покрай пътя в 'най- голямата гора' в Европа, която всъщност беше доста рехава и млада, а камиони с отсечени дървета непрестанно кръстосваха наоколо. На другия ден ни спаси от чакането една белгийка,  а със следващата кола с две французойки влязохме в Испания. Още с минаването на границата пейзажът се промени. Всичко стана жълто-кафяво и за пръв път в Европа видяхме пастир и овце без огради. Въпреки че бяхме чували, че стопът в Испания е много труден, още първата кола ни качи, дори не си бяхме свалили раниците.Беше 30 годишен испанец и когато му казахме, че ни е първия ден в Испания той отговори: 'това не е Испания, това е страната на Баските'. Обясни ни, че културата, езикът и обичаите им са доста различни от на испанците, но въпреки това не искаше да стават отделна страна. Стигнахме до съгласието, че границите са безсмислено нещо. Не трябва да се разделят хората с граници. Човек трябва навсякъде да се чувства у дома си. Той, както във всички страни които минахме, не харесваше управниците си. Швейцария е единствената страна където хората не се оплакваха от политиката, корупцията и мафията, а бяха доволни и горди с управлението на страната си.


Както и да е, с още две коли стигнахме до Пиринеите в селце на име Пантикоса. По пътя към планината видяхме бусове с добре въоръжена полиция, препречила пътя, дебнеща за терористи от ЕТА. Испанката, която ни закара до края на пътя и началото на планината, беше много усмихната и разговорлива. Въпреки че не знаеше английски, се разбирахме идеално на испано-английски и се смяхме много.Българо-испанският разговорник, подарък от България, влезе в употреба.

На другия ден след 6 часово изкачване стигнахме чудни високопланински езера на  2500 мнв и си опънахме палатката. Беше студено, прехвърчаше сняг и почти веднага си легнахме облечени в чувалите. На сутринта изненадата ни беше огромна, когато видяхме, че бяла пелена е покрила пейзажа, а палатката ни 'иглу' беше заприличала на истинско иглу. Трудно намерихме пътеката и лятната маркировка и в началото пътят през камъните, покрити със сняг беше доста труден. 

преди...
...след



Като слизахме надолу снегът изчезна и слънцето ни се усмихна. През целия път ни посрещаха мармоти и видяхме голямо ято лешояди, навъртащи се покрай умряла крава. Намерихме малък заслон, където останахме през нощта, запалихме огън, сгряхме се и се изсушихме.























13 коментара:

  1. Завиждам за красивите ландшафти, които виждате. Доста сте мръзнали, но изглеждате бодри и весели. Бъдете здрави. Снимките разглеждам винаги с голямо удоволствие,ако имате време пишете повече за преживяванията си. До скоро

    ОтговорИзтриване
  2. Йо, лешоядите ти станаха специалитет ;)
    Кофти това със снега, уж на топло отидохте ... Да се пазите

    ОтговорИзтриване
  3. Текст и снимки така са преплетени,че изгряват в очите ни като непостижими хоризонти.Разширявате с тях представата ни за художественост...Възхищавам ви се.Бъдете живи и здрави и ви желая ТЪРПЕНИЕ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодарим за коментарите и съветите ви. Взимаме всичко предвид за следващите публикации. Надяваме се да ви е все по-интересно...

    ОтговорИзтриване
  5. Радвам се, че ви открих след като се зарибих с блога на itilen. Чудесни снимки, ще ви следя. Лично аз бих се радвал на вашите емоционални преценки за нещата, които ви се случват, както и на небезстрастният ви поглед върху хората, които срещате.
    Забавлявайте се :)

    ОтговорИзтриване
  6. Всичко изглежда невероятно! Браво, Лора, за описанието и че успявате да разказвате и да сте последователни. Много се пазете. Дано да сте здрави! Снимките са много красиви. Поздрави на хубавата и гостоприемна Испания! Бесос. Веси

    ОтговорИзтриване
  7. Мараба братовчеде. Чета и гледам с голям интерес това, което сте видяли. Просто нямам думи. Радвам се за Вас. Продължавайте да описвате чудесата на света. Калоян

    ОтговорИзтриване
  8. а какво стана с гъбите??? показаха ли се ;))

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотни снимки, Гена, ти ли пишеш за преживяванията ви или Лора? Слагайте и по един коментар под снимките от време на време(макар че на повечето има де :) ) Поздрави от Стан :)

    ОтговорИзтриване
  10. а там в пиринеите имаше ли достатъчно рекички, за да пиете вода и пречиствахте ли я някак?

    ОтговорИзтриване
  11. Имаше чудни езера със студена планинска вода, не сме я пречиствали. Всъщност за пръв път използвахме филтъра за вода чак в Сенегал.

    ОтговорИзтриване
  12. Снимките са много красиви.След няколко седмици съм планувала да изкача една планина която е в моето село казва се Любаш и историята за възникването на името е доста интересна макар и малко драматична.Радвам се че ни пишете и дано и за на пред да разказвате своите преживявания и екскурзии.Езерата са удивителни, едва ли има нещо по красиво от природата.Така добре е боравила с цветове и подредба че няма като нея.

    ОтговорИзтриване