събота, 9 октомври 2010 г.

Барселона Валенсия

Графитите на една Casa Okupa в Барселона: we know your capitаlistic paradise
След Пиринеите напуснахме страната на баските и влязохме в Каталуния. Тук стопът се оказа доста труден, или по-скоро бавен. Един аржентинец ни взе от Памплона до Сарагоса. С него пътуването беше много интересно. Разказва ни как е обикалял Южна Америка на стоп и как планува след време да направи еко ферма в Патагония и да се установи там. Беше много наш човек и се разбрахме да му дойдем на гости във фермата...някой ден. След това почакахме доста на изхода на Сарагоса, местихме се 3 пъти на различни места, повървяхме доста, докато накрая ни взе един 40-годишен жълт хипи бус VW Transporter 1ца. Возихме се малко и бавно, но усещането беше супер, пичът беше много як и се разбирахме само с мимики, жестове и малкото испански думи, които знаем. След него ни взе друг южноамериканец - от Еквадор и с камиона му минахме голяма пустинна местност без села и реки, с оскъдна жълтеникава растителност . Остави ни в Леида, където почакахме целия ден, цялата нощ и чак на следващата сутрин ни взе един румънец до следващата бензиностанция. 
котка-стопаджийка иска да я вземем с нас....
Там стопът се отпуши и един каталунец ни взе с новата си кола и ни черпи с новата си реколта. Разказва ни много за Мали, където мислим да продължи Африкнския ни трип. Беше седял там два месеца, катерил 1000 метрова скала по средата на пустинята...не успели да я изкачат за един ден и се наложило да нощуват по средата на изкачването. 






Мон Сарат
След него ни взе друг каталунец специално за да ни покаже своята нова реколта и страната си. Беше денят на национална стачка и се прибираше, разочарован, че няма да има лекции. Каза, че кара сноуборд, даже се похвали, че е спечелил карта за целия сезон в Андора на фрийстайл състезание. Разбирахме се трудно, но заради любовта ни към планината реши да ни заведе на близката до Барселона планина Монт Сарат. Малка, назъбена планина с много туристи и цели 2 влака. Прекарахме целият следобед заедно. След него ни взе поредния Южноамериканец, този път перуанец и ни закара чак до центъра на Барселона, въпреки че не беше натам. Пристигнахме на вечерта на стачката, централните улици бяха затворени, препълнени с хора, огньове, знамена...въобще страшна суматоха и задръстване от коли, които не могат да влязат в центъра. Лудницата на Барселона ни удари с пълна сила още от първите минути. По едно време се чу взрив, стрелба и цялата тълпа се втурна да бяга нанякъде...огромно стадо от хиляди хора...Решихме да се измъкваме от протестите по-бързо и да намерим по-спокойно място, което не е лесно в град като Барселона. 
Тук купонът не спира за миг и изглежда, че никой никога не спи. Навсякъде по улицата ни предлагат cervesa (бира), chokolata, дори в 5 часа сутринта, дори в най-отдалечените квартали. Туристите са повече и от във Венеция, графитите са навсякъде, някои гласяха: Turisto terroristo! или Tourists go home! Останахме тук за 5 дена при поредната българска приятелка, намерила щастието си далеч от родината. 

Саграда Фамилия все още се строи...

В Барселона, както и в по-малките градове скейт паркове и рампи има навсякъде.

Улук- вкаменено дърво



един от уличните музиканти...пееше Боб Марли
В Барселона изкуството е навсякъде по улиците -  като се почне от сградите на Гауди, музикантите, уличните артисти, графитите, модерни причудливи статуи и се стигне до най-малките подробности като улук, приличащ на вкаменено дърво, пейки във формата на миди, кецове висящи от жиците (това последното дали беше арт или инцидент не разбрахме).

Когато последния ден решихме да ходим на плаж, някъде по-далеч от централния Барселонета и видяхме хилядите хора скупчени на плажовете от единия до другия край на града, гледащи към морето, се чудехме какво гледат всички...
Оказа се, че има голямо авио шоу...наложи се плажуваме под оглушителните звуци на всякакви самолети, хеликоптери и цветното небе...









От там се отправихме на юг към Валенсия.  След няколко стопа на къси разстояния ни взе кемпер директно за Валенсия. Шофьорът Давид и двете му кученца - Мауа и Бубу се връщаха от Менорка. Човекът си пътува цяло лято в Корсика и Менорка и подрязва палмите като се катери с въже и еспадрили. Кученцата, неговото семейство, както ни ги представи, пътуваха навсякъде с него. По средата на пътя спряхме на един плаж да пренощуваме, нахапаха ни доста комарите и на сутринта продължихме заедно към Валенсия. 
















Полицията или Гуардия Цивил доста брутално ни спираха за проверка, незнайно защо препречва пътя на някое от многобройните кръгови движения и проверяват всеки. Може би с обяснението,че търсят терористи.

Разделихме се с Мауа, Бубу и Давид във Валенсия, където отидохме при втория за пътуването ни домакин от Couch surfing - Алехандро. При него останахме два дни и се запознахме с Валенсия. Най-учудващото беше празното корито на реката Туриа, превърнато в огромен дълъг парк, който криволичи през целия град. През 1957 година хората решават да преместят реката след голямо наводнение и правят ново, изкуствено корито, което минава покрай града. И така има един 7-километров парк, пълен с бягащи, скачащи, каращи колела, скейтове, кънки хора. Има всевъзможни площадки за всички спортове и всички възрасти. Има даже огромен, гигантски Гъливер, по който могат да се катерят децата. Има езерца, фонтанчета, пейки. Мостовете са там, стените също, но реката я няма!








огромният Гъливер в пресъхналата река...


Другото изумително нещо са сградите на Сантяго Калатрава в края на сухата река - чудновати модерни сгради с минимална полезност, които те пренасят в бъдещето и по средата на тази космическа сцена - огромни динозаври в реален размер, които мърдат, отварят си устата и скърцат непрестанно...










                    






И във Валенсия съдбата отново ни срещна с българи. Гостоприемството им така ни зарадва, че останахме още 2 дни с тях, ядохме баница и пихме Каменица. В Испания има много българи, тук във Валенсия има 3 български ресторанта и няколко български магазина, има даже българска чалготека....

9 коментара:

  1. aaaa доста далече сте стигнали ми се струва мн яки снимки си правите и мн яко обяснявате какво сте преживяли... напред хора :D

    ОтговорИзтриване
  2. страхотно пътешествие сте подхванали:)) наслаждавайте му се всеки миг и вървете напред - успех от мен:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ехаа пак страшни снимки ,тия последните са като от няква друга планета хаха ,ама и разказа си го бива .Айде поздрави и веселооо

    ОтговорИзтриване
  4. Много добре става блогът...запълнили сте подстраниците и тази с картата е много яка.
    Тук стана бая студено, дано при вас е по-топличко и тръгвайте на юг!
    целувки

    ОтговорИзтриване
  5. С цялото си сърце и душа ви завиждам за:смелостта,решителността и волята да правите всичко това и така талантливо да го отразявате.
    И нека Бог да ви закриля навсякъде,където и да сте.Вие заслужавате това.

    ОтговорИзтриване
  6. ехаа това са едни от най-красивите градове, които съм посещавала,а вашите прекрасни снимки ми върнаха красивите спомени....наистина доста арт градове, особено Барселона си е винаги в сърцето ми....а вие само напред и успешноо.... :)))

    ОтговорИзтриване
  7. И ние видяхме закачените кецове по - миналата година, на жиците в началото на стълбите, водещи към парка Гюел:) Дали са същите?! Поздрави и успех, страхотни сте:)))

    ОтговорИзтриване
  8. Хаха, за кецовете- не знам, мисля че видяхме на няколко места такива :)

    ОтговорИзтриване