понеделник, 1 ноември 2010 г.

Мароко Танжер Фес Рабат



Стигнахме от Гранада до Мароко за два дни. До пристанището в Алхесирас ни закара растаман с бус, изрисуван целия в графити. На пристанището ни нападнаха за билети за ферибот, за хашиш и какво ли не. Всеки предлагаше различни цени за ферибота, вече се свечеряваше а ние дори не знаехме за къде ще пътуваме - за Сеута или за Танжер. Накрая успяхме да хванем предпоследния ферибот за Танжер за 20 евро на човек - първият ни платен транспорт до сега. Цяла Европа пътувахме само на стоп или пеша, дори не сме се качвали на метро. Пристигнахме в Танжер по залез слънце и бяхме изненадани, че всъщност сме пристигнали по-рано отколкото тръгнахме. Фериботът тръгваше в 18:30 от Испания и пристигаше 17:30 в Мароко. Причината беше, че в Мароко нямат зимно и лятно време и в момента имаше цели два часа разлика с Европа. На излизане от пристанището веднага ни нападнаха таксита, но ние, уверени, че ще вървим пеша, тръгнахме с раниците по пътя. Оказа се обаче, че Танжер е на цели 40 км от пристанището! Точно когато мислехме да спим покрай пътя, ни спря една кола с мароканци прибиращи се от Испания и ни закараха до Танжер без дори да сме им махали. Така късметлийски започна първият ни стоп в Африка. 

във Фес стоките се пренасят от магарета
В Танжер веднага се потопихме в лудницата на ориента. Дори късно вечерта всички магазини и магазинчета работеха - може да си купиш всичко - от обувки до плазмен телевизор или пералня в 10 часа вечерта. Но ние не се нуждаехме от нищо освен от подслон. Нямахме никакъв план, хотелите бяха скъпи, а навън изглеждаше доста опасно. Седнахме изморени на една пейка, когато възрастен мароканец ни заговори. Пита ни имаме ли подслон и храна и като разбра, че сме стопаджии много се зарадва. Каза, че когато е бил млад е пътувал на стоп из Европа цели шест години. Показа ни къде можем да ядем евтино и се разделихме. При първият ни опит да ядем разбрахме, че нищо не разбираме. Веднага двама души от заведението се заеха да ни превеждат и като обяснихме, че искаме вегетарианска храна ни заведоха в друго ресторантче наблизо където имаше само риба :)) Отказахме се да обясняваме, че не искаме риба и останахме там като ни помогнаха да си поръчаме салата и ориз. 


По-късно вечерта срещнахме друг добър мароканец, който не се опитваше да ни продаде нищо, а само да си говори с нас. Каза, че е живял четири години в Европа - Франция и Испания, но го бяха екстрадирали от там защото нямал документи. Пътуването за тях в Европа беше доста трудно. Той самият беше минал Гибралтар скрит в камион. Някой път се налага да плуваш и под лодките. Но въпреки това той стоеше в Танжер и чакаше удобен момент да се върне в Европа. 'I have to suffer to succeed'. Знаеше испански, френски, английски и арабски и искаше да научи немски за да отиде в Германия. Знаеше много за страните по света, за хората и за живота. Показа ни хубавите места в Мароко и Африка и ни даде ценни съвети за нашето пътуване. 'Късметлии сте, че сте родени в Европа' каза 'защото имате свободата да пътувате'. Не за първи път чувахме тези думи и се замисляхме колко неравностойно е всичко от самото ти раждане. Хората не се раждат равни. Още от мястото, където се родят зависи тяхната свобода цял живот. 'В Мароко всеки е добре дошъл. На никой не му трябва виза дори и на китайците'. Говорихме си с удоволствие цяла нощ и на сутринта решихме да продължим към Фес. 
с толкова сателитни чинии сигурно можеш да хванеш сигнал от извънземни...
На стопа рано сутринта спираха само таксита и след час чакане дойде при нас типчето с паницата на главата (доста разпространена прическа в Мароко) и започна да стопира с нас. Говореше ни нещо на арабски и се смееше. Спря едно камионче, натовари ни отзад в каросерията и се качи отпред. Придвижихме се към изхода на града и там продължи с нас - ту ходехме, ту стопирахме. Не можехме да разберем защо върви с нас и къде отива. Едва успяхме да се измъкнем с оправданието, че отиваме да ядем. След 15-20 минути ни взе кола за следващия град на 45 километра и оттам почти без да чакаме един дядо ни качи за Lareche. Спирахме по пътя да си вземем пъпеши, които после се оказаха много вкусни. С няколко коли стигнахме до Фес и вечерта си опънахме палатка в една гора в покрайнините. Къмпирането е доста трудно в Мароко. Няма почти никакви гори и навсякъде е пълно с хора. 

Магаретата и кончетата във Фес са така нечовешки натоварени и бити, че често са с изплезени езици и пяна на устата

Магаре се крие зад ъгъла с надеждата да не го натоварят...
Сафари с камили или камилска глава? Всичко може да се купи тук...
Като цяло мароканците нямат никакъв респект към животните...за тях това са нисши същества, създадени да ни служат
Cafe Clock - едно от най-приятните места във Фес с типична атмосфера и интернет


На сутринта ни закара до центъра на Фес един мароканец, който всъщност отиваше към Испания. Беше в обратната посока - към Танжер, но заради нас се върна във Фес и даже ни черпи по един сок от портокали. Още със слизането от колата ни налазиха да ни предлагат хашиш, хотели и каквото друго могат...Това беше само началото на суматохата във Фес. Щом влязохме в медината (старият център, ограден със стени) не можехме да си отдъхнем и за 1 минута от досадни продавачи и гидове. Всеки те зарибяваше с нещо – яж при мен, купи от мен, ела с мен да те водя...всичко беше „best quality“ и  „best price“ - изрази, които будеха съмнние след 10тия път и накрая смях. Малките улички бяха буквално като лабиринти, много от които със задънен край. Претъпкани с хора, магазнчета, животни, всички изглеждаха еднакви и да се загубиш беше неизбежно. Едно момченце се опитваше да ни бъде гид като повтаряше през цялото време „for free“ , но разбира се накрая поиска пари. Когато му казахме „for free“  той отговори: „Nothing is free. In Fes everything is commission.“ 


Прочутите Tanneries във Фес - или мястото, където боядисват кожи с естествени бои
Moroccan fashion
Изглежда първите думи, на които учеха децата тук са: „One dirham, please“. Някои деца като ни видеха направо започваха да тичат и да викат: Money! Money! Money! Сякаш бяхме ходещ банкомат. Както ни бяха предупредили в Европа хора, които са пътували тук: За тях щом си бял означава, че първо, си глупав и второ, че имаш много пари. За пръв път усетихме този расизъм и наистина се почувствахме дискриминирани. Всеки ни питаше: От къде сте? Ако в Европа питахме всички черни хора по улиците: „от къде сте“, нямаше да е много учтиво...А след като им кажем България повечето гледаха в недоумение. Някои викаха Унгария? Други питаха: Това в южна или северна Америка е? Малцина бяха тези, които бяха чували за Стоичков и от там знаеха и за България. Стоичков беше прочут, тук всеки гледаше футбол.
Медината във Фес
Типичните марокански закуски

Останахме във Фес на каучсърфинг няколко дни, губехме се в медината, опитвахме месните храни и се носехме по реките от хора по малките улички. Фес не беше място за спокойствие и почивка. Дори когато седяхме в кафене с нашия марокански хост не спираха да ни досаждат всяка минута. Продаваха ни носни кърпички, дискове с ужасни американски филми, или просто искаха пари. Мароканският ни приятел упорито се опитваше да ни вкара в правата вяра като ни рецитираше силни откъси от Корана, разказваше ни истории и ни задаваше провокативни въпроси. Обещаваше да ни научи да летим. Не можехме да го накараме да млъкне по никакъв начин и се наложи да слушаме търпеливо. 
Странен квартал в покрайнините на Фес, зарит с боклуци, където всеки си търси по нещо.






конче преплита крака под тежестта на цял куп килими





Тръгнахме от Фес към Рабат, където трябваше да си извадим визи за следващите страни. Този път поехме по  магистралата, която беше платена и по нея пъуваха само богати хора...практически беше почти празна. 
Първо ни взеха две момчета за Мекнес, които знаеха добре английски и щяха да ходят да учат в Лондон. Веднага след тях (не сме чакали и 5 минути) ни качи най-лудият тираджия на света! Не знаеше никакъв език, но пееше, скачаше, надуваше музиката на макс, бибиткаше в такт с музиката и удряше по волана с такава сила, че си мислехме, че или ще си счупи ръката или волана. Шофираше с лакти, с колене, понякога забравяше да шофира и камионът вървше на зиг-заг по двулентовата магистрала. Добре, че нямаше жива кола на пътя. Не ни оставаше нищо друго освен да пеем и танцуваме с него и да се надяваме,че ще стигнем живи. През цялото това време правеше филмчета с GSM-а си, след това намаляваше музиката, пускаше ни филмчето и се смееше, обаждаше се на много хора, които смяташе,че говорят език и ни даваше телефона да говорим с тях. Настояваше да се обади на хоста ни в Рабат и му дадохме телефона му - грешка, която няма да повторим. Освен,че му звънна 3-4 пъти по пътя, след това му звънеше всеки ден и питаше за нас и искаше да говори с нас. Опитваше се да ни покани на гости в къщата на родителите си, след това каза,че ще напусне работа и идва в България...Разказва ни как веднъж качил четирима французи на стоп в камиона и всеки път щом виждаше стопяджия на пътя намаляваше, за да го качим. Но щом видеше, че е мароканец, казваше „неееее, мароканец е! Attencion!“ Явно нямаха доверие на мароканските стопаджии и се замислихме,че може би само за нас стопът е толкова лесен тук.

Пристигнахме живи и здрави в Рабат и останахме там при Андрю – американец, който проучва политиците в Мароко. (?!) В сравнение с Фес, Рабат беше доста спокоен град. Пак имаше медина с малки улички и всевъзможни магазинчета, но никой не ни закачаше и можехме да се разхождаме необезпокоявани. Отидохме до българското посолство да поискаме съвети и да поговорим с може би последните българи по пътя ни в Западна Африка. След час-два чакане получихме само отговора „това не ни влиза в работата“ и „какво точно искате от нас“ и почти ни изгониха. В сенеглаското посолство бяха доста по-мили като ни казаха, че пътят през Мавритания не е проблем и трябва да отидем до Казабланка за сенегалска виза. Мавританското посолство се оказа,че не работи в петък (като всички истински мюсюлмани) и се наложи да чакаме до понедлник в Рабат. Сменихме няколко хоста до Понеделник като накрая ни приюти мила полякиня с мъжа си – бербер, които ни срещнаха на улицата. Оказаха се от hospitlity club и ни предложиха гостоприемнството си. Веднага усетихме топлия славянски нрав и се почувствахме като у дома си. 
време за молитва
В медината на Рабат можеш да намериш всякакви неща втора, трета и четвърта употреба. 
всичко за банята...
обесените манекени

Типичните мароканските чайници, в които се прави мароканско уиски (чай)
Вълните в Рабат понякога са доста големи и на плажа е пълно със сърфисти





12 коментара:

  1. Дам, усетили сте вече арабската култура и африканските нрави да търсиш изгода във всичко. Арабите са си сметкаджии, където и да са! А за българското посолство- не се учудвам, щях да бъда изненадана ако бяха проявили човещина. Но неее, трябва да сме българи, където и да сме! Гена, пазете се и знайте, че ви мислим! Успех в начинанията!

    ОтговорИзтриване
  2. За сега арабите са много мили с нас, добри хора са и помагат както могат. Но на туристическите места напастта е голяма...както навсякъде...

    ОтговорИзтриване
  3. Браво на вас за пореден път бе хорица и пак много инетересно и пълно сте го обяснили...за Бг Посолството........ Shit :) аиде и весело и да се пазаите...

    ОтговорИзтриване
  4. Погледнато отстрани,вие сте герои.Добре,че преживявайки всяка стъпка,не го осъзнавате.Иначе ще се откажете като разберете какви велики страдалци сте.Но преживяното ще ви извиси.Искам да бъда на ваше място.Бъдете живи и здрави и нека Бог да ви пази.Р.Р.Това което представяте в снимки и текст е неоценимо...

    ОтговорИзтриване
  5. Радвам се,че сте добре! Успех с визите и се пазете, виждате, че много хора ви "мислят".

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте,

    аз открих блога ви преди няколко дни, благодарение на фейсбук и Иво. Прочетох го на един дъх и много му се радвам. Снимките са невероятни, текстта интересен. Благодаря, че го споделяте.

    ОтговорИзтриване
  7. Супееееер интересна и забавна инициатива за усещане на света сте поели..случайно попаднах на блога, но мисля да следя всяка нова публикация...БРАВО!!!!Желая ви много усмихнати и пълни с приятни изненади приключения и за напред....

    ОтговорИзтриване
  8. лелеее, този тираджия наистина е бил луд :))))
    добре, че отново сте били с късмета на пътуващите ;)

    Супер интересно е да чета приключенията ви :)

    ОтговорИзтриване
  9. Колкото повече смели неща правиш, толкова по-малко те е страх :) Страхът е нещо, което може сериозно да отрови душата и тялото ти и да те държи зависим. Човек трябва да тренира смелостта си. Съдбата помага на смелите ;)

    ОтговорИзтриване
  10. Много ми хареса вашата статия.От известно време събирам информация за Мароко понеже планувам да ида до страната.Но са малко блоговете където има така добре написано всичко , за да придобия представа какво ни чака.Човека който знае много езици е голям полиглот,направо да му завидя.И това че ние от Европа имаме голям късмет понеже можем да пътуваме навсякъде и аз съм го чувала.Снимките са много красиви, от там също можем да си купим страхотни подправки.Не мога да им се начудя как перат и боядисват дрехите си, всичко е така оставено както едно време.Странно е да гледаш толкова стари сгради,но на всички сателитни чинии.

    ОтговорИзтриване
  11. Историята с момченцето,което викало, че ще е без пари ако го вземете да ви обяснява и развежда на края се оказало, че няма нищо свободно хахаха, много хубаво.Малко ми напомни за нашите роми, но в добрият смисъл тук.Радвам се че ни пиете и разказвате своите преживявания.Според мен първите дни от това пътуване са важни понеже даваш шанс и време на държавата и тя задължително ще ти хареса, или въртиш обратен завой на третия ден и се прибираш вкъщи ,както някои мои приятели ми казват.Харесват ми тези места където оцветяват дрехите,това си е останала техника от едно време,но може би е доста ефикасна и едва ли цветовете ще се изпират след две пранета, като реклама прозвуча.Надявам се да ни пишете пак.

    ОтговорИзтриване