понеделник, 5 май 2014 г.

ИНДИЯ - Варанаси, Бодгая

Пътуването до Варанаси ще запомня като едно от най-веселите някога. Събрахме се десетина рейнбоу братя и сестри и направихме рейнбоу трейн караван с дженерал клас от Хампи до Варанаси. На гарата в Хоспет веднага се събра тълпа индийци около нас и започна Хипи ТВ епизод 1. Турският брат Ефе правеше фокуси, латвийския брат Марек показа брейкденс на смаяната тълпа и дори събрахме малко рупи в магическата шапка. Първият нощен влак до Хидерабад беше претъпкан и бяхме буквално един върху друг, но не изгубихме рейнбоу духа, хапнахме и пихме чай в Хидерабад и продължихме със следващия безкрайно дълъг влак до Варанаси. Този път успяхме да окупираме едно купе като накачихме цели 3 хамака вътре на няколко етажа. По някое време вторият етаж се стовари върху моя хамак на първия етаж с двама души вътре, но за щастие нямаше жертви освен разкъсания хамак. Доста се посмяхме. Имаше китари, песни и безспирна забава. На всяка гара идваха нови хора и започваше нов епизод от Хипи ТВ. Кулминацията беше през нощта, когато се качиха група пияни индийци и започнаха да пеят с пълна сила, което приличаше по-скоро на убийствено крещене и смехът ни явно ги караше да пеят още по-ожесточено. Накрая всички се изтощихме и заспахме в голяма прегръдка в най-странни позиции. На другия ден бяхме във Варанаси след към 40-часово пътуване. А на мен ми се стори като 4 часа!



Майстор на лодки във Варанаси
влаковата рейнбоу каравана в дженерал клас
Във Варанаси бях точно преди 2 години и всичко сякаш си беше същото, даже хората все още ме помнеха! Този град е сякаш извън тази планета, в някаква друга реалност с други правила и време. По малките улички се спускат пеещи групички с труп на носилка, а вечер най-шумните сватби блокират цялото движение. Кравите са навсякъде и ядат всичко. Садута от цяла Индия се къпят в реката. Туристите също окупират, свирят на бансурита, цитар или медитират покрай Ганга. Отново се настанихме на рууфтопа над Марникани гат- където горят мъртвите. Гледката от покрива е внушителна, но пушекът наистина е много и скоро започвам да кашлям все по-лошо. И този път Варанаси като че ли изпива цялата ми енергия. След третия ден вече се чувствам много слаба, а и другите около мен се оплакват от различни болести. Определено трябва да си силен, за да понесеш енергията на това място и да останеш тук. Всъщност ние бяхме дошли за Шиваратри – нощта на Шива, която се празнува с пълна сила в този Шива град. Но в самата нощ на Шиваратри тълпата беше толкова неконтролируема, че не успяхме дори да излезем на улицата. Никога не бях виждала такова побесняло човешко шествие. Приличаше на една гигантска пулсираща змия. Успяхме да наблюдаваме само от рууфтопа лудницата. 

Варанаси във нощта на Шиваратри
В деня на Шиваратри във Варанаси навсякъде се правят огнени церемонии





Варанаси



Колкото и да ме привличаше този град-приказка, тялото ми ми казваше да си тръгна. Чувствах се все по-слаба и усещах недостига на кислород. Решихме да отидем до Бодгаямястото, където Буда е постигнал просветление. Толкова близо до Варанаси и същевременно толкова различно. Съвсем друга атмосфера, природа, въздух, хора...Още на първия ден живнах и на втория вече бях здрава.











Бодгая е малко спокойно градче с будистки манастири от цял свят и всичко се върти около основния храм МахаБоди Темпъл с боди дървото, под което Буда е медитирал докато постигне просветление. Настанихме се в Непалски манастир, прекрасно тихо място след лудницата на Варанаси. В манастира бяхме само рейнбоу семейството и няколко монаси. Сутрин ставах в 6 и отивах да медитирам в МахаБоди Храма с монасите. Атмосферата е наистина необикновена. Монотонното припяване на монасите, тихите им спокойни стъпки, неуморните прострации. Всеки е обърнат навътре към себе си и никой не забелязва другите. Сядам под дървото с монасите и се потапям дълбоко в гърленото им пеене. Скоро раздават закуска на всичкитипичният солен тибетски чай с масло, тибетски хляб и неописуемо люто събжи. На обяд ни дават сладък масала чай и сладък хляб. Вечеря няма- монасите не вечерят. Така се изнизва целия ден от изгрева до залеза под боди дървото. Медитацията на това място наистина е много силна и не мога да се наситя, сякаш се връщам у дома. Така изкарах и следващите няколко дни в Бодгая в съзерцание, медитация и само-лечение


Искаше ми се да остана по-дълго, но се бях записала на Аюрведа курс в Делхи и трябваше да се впусна в огромния шумен и мръсен град. Бодгая сякаш не искаше да ме пусне и може би трябваше да я послушам. Първо едва се добрах до гарата поради огромни задръствания, после се оказа, че влакът ще закъснее с някакви си 7 часа. Хванах друг, бавен влак за Делхи, който пък необяснимо защо спираше на всеки 5 минути без гара и седяхме по половин час в нищото. Беше претъкан и ако нямах хамак нямаше да издържа. Набутах се в едно препълнено купе, където имаше майка с 3-4 деца, едно от които съвсем малко бебе. Възхищавах се на смелостта на всички им. Другите пътуващи и дори индийци ми се възхищаваха на смелостта да пътувам в дженерал клас, но аз пък се възхищавах на тази майка с деца. Никое от децата не ревна, нито не се оплака, а влакът пътуваше вместо 12 – 19 часаимаше около 7 часа забавяне и никой не ти обяснява защо и кога ще пристигнем. Аз изпусках първия ден от аюрведа курса ми, но това е Индияне можеш да й се противопоставиш. На рафта за багаж седи мъж и скоро се намъква още един мъж до него. Започва ожесточена караница, двамата мъже почти се сбиват, но никой не отстъпва ценното пространство. След известно време караницата стихва, а след няколко часа двамата мъже заспиват прегърнати като любовници. Колко сладко! До преди минута свирепи врагове, а сега заспали в прегръдка. Едно от децата по едно време ми окупира хамака. Бях изпълнена с такова съчувствие към тях, че реших, че трябва да го споделя и легнахме двамата заедно. След няколко часа обаче не издържах повече, тъй като детето беше доста по-леко от мен и аз бях отдолу, а тойвърху мен и краката, раменете и врата ми изтръпваха нетърпимо. Добре,че по едно време момчето само си слезе. Казах им да ми дадат бебето по-добре, то обаче крещеше ужасено щом ме видеше. Беше съвсем малко и явно не беше виждало чужденци до сега. Накрая стъкмиха от един шал хамак за бебето и успяхме да поспим, докато не започнаха да крещятЧай! Чай!Чай!“ в 3 часа сутринта. Така и не успях да разбера този странен обичай да събудиш всички посред нощ, за да пият чай. И хората ставаха и започваха да пият чай по никое време и никой не се оплакваше от напевното крещене на продавачите








В търсене на просветление...
Въпреки че в храма са забранени мобилните телефони, монасите тайничко снимат изпод робите.

Непалският манастир, в който бяхме отседнали
Около Махабоди темпъла...









В Делхи със сик хоста ми
В Делхи останах на каучсърфинг в някаква асоциация с много интересни хора. Взимаха всякакви каучсърфъри и постоянно беше пълно с хора. В къщата имаше и възрастен сик гуру, с който всяка вечер пеехме баджани, свирехме на хармониум и табла. След това той дълго ми разказваше за сик религията и традициите им да не подстригват косите и брадите си (както и всякакви други косми по тялото) и да крият косите си под огромните тюрбани. Косата също им служеше като естествена каска и нямаха нужда от каска за моторите. Очевидно фризьорският бизнес и бизнесът с каски няма да е много успешен в Пунджаб. Посетих и няколко сик храма из Делхи, където както винаги ме посрещнаха с храна за тялото и за душата. В единия храм след като ме нагостиха с храна, чай и бисквити и помедитирах на прекрасната музика в храма, ми направиха и кратък безплатен китайски масажакупресура.

Цветни хора около Холи във Вриндаван
Продавачи на бетел- това червеното, което си го държат в устата


Край река Ямуна



Иначе по цял ден бях на курсове по аюрведа и нямах време за нищо друго. Аюрведа е древна индийска наука за живота и здравето. Древните индийски текстове съдържат подробна информация за всякакви медицински процедури, точки на тялото, билки и тяхното приложение, дори хирургия. Аюрведа докторът Сушрута още преди 2000 години в детайли е описал процедури като пластична хирургия или закачане на счупени кости с пирони. Модерната медицина преоткрива повечето неща векове по-късно. Курсът ми беше много интензивен и научавах различни интересни аюрведични техники включващи аюрведични масла и билки. Пред мен се откриваше един цял нов свят и жаждата ми за аюрведа знания беше неотолима.  Въпреки това не ми се оставаше дълго в Делхи. Налагаше се да пътувам с метрото всяка сутрин, което си беше приключение. Понякога изпусках 3-4 влака докато успея да се натъпча. Главата ми не побираше от къде изникваха всичките тези хора. Метрото идваше през 1-2 минути и всяко следващо беше претъпкано догоре! Нямаше край. Реално Делхи е колкото 2-3 Българии в един град и сякаш навсякъде имаше тълпи с хора. Най-учудващото беше, че нито кафенетата и закуските, нито супермаркетите и сандвич-кафетата отваряха преди 10 сутринта. Хората определено обичаха да си поспиват тук и животът започваше след 10. Всъщност в 8 часа метрото е съвсем празно, противно на нашите пик-часове в Европа. Веднъж когато казах на един индиец, че в моята страна всичко отваря много по рано, той ми отговори: „В твоята страна всички много бързат и са много заети“. Признавам си, че престоят ми в Делхи успя да разруши баланса, който бях постигнала в Бодгая. Големите градове просто ми действаха зле на психиката, а Делхи е един мнооого голям град. Постоянно трябваше някой да те прережда, бута, подвиква, бибипка. Не разбирах защо всички се бяха скупчили да живеят тук и нямах търпение да си тръгна. Тук започна и постепенното ми възмущение от индийските мъже, което привлече бъдещите събития в моя филм, но тогава не можех да го осъзная.


Веднага след като свърши курса ми се насочих към Вриндаваноще едно свещено мясторожденото място на Кришна. Наближаваше Холи- фестивалът на цветовете и във Вриндаван имаше 10-дневни празненства. Холи e фестивал, който се празнува из цяла Индия заедно с пристигането на пролетта. Най-популярен е като фестивалът на цветовете, защото през този ден всички по улиците се пръскат с цветен прах или цветна вода. Историята е, че Кришна се оплаквал на майка си, че има тъмен син цвят на лицето и Рада и гопита (момичетата) може да не го харесат. Майка му тогава му казала да вземе цветен прах и да боядиса лицето на Раде в какъвто цвят му харесва. Палавият Кришна последвал съвета на майка си и намазал лицата ма Рада и гопитата с цветен прах. Доколкото продължава историята в района на Матура и Вриндаван, гопитата отвърнали с бамбу масаж или като налагали момчетата с бамбукови пръчки. Само във Вриндаван празненствата продължават 2 седмици и в единия от дните жените бият мъжете с бамбукови пръчки, за съжаление изпуснах точно тази част от празника.
Градът беше препълнен с чужди и местни туристи и по някаква щастлива случайност намерих стая в единствената Гурудвара в града (Сик храм). В гурдварите може да се спи до 3 дни безплатно и винаги дават храна и чай на всеки посетител. Всъщност аз бях отишла там случайно и след като ме нагостиха с вечеря, най-учтиво ме поканиха да дойда да спя. За пореден път се срещам с гостоприемството и добрината на сик хората.

В ИСКОН храма във Вриндаван



Първите дни беше интереснопях и танцувах със западните и местни Кришнари Харе Кришна Харе Рама до полуда, разхождах се из стария град, пълен със стотици храмове, замеряха ме със цветни прахчета и весело подвиквахмеХепи Холи!“. Влизах от храм на храм, в някои храмове жените пееха баджани и оставах с тях да попея Харе Кришна Харе Рама докато забравя къде съм. Разхождах се до свещената река Ямуна и пиех чай от глинени чашки за еднократна употреба. С наближаването на Холи обаче тълпата от прииждащи индийски туристи ставаше все по-луда. Денят преди Холи излязохме с полската ми приятелка Наталия, въоръжени с розов прах и усмивки, но игрите скоро започнаха да загрубяватГрупи екзалтирани индийци ни нападаха с шепи прах в устата и очите и някои ни опипваха на най-неприемливите места. Въпреки че се опитвах да бъда в мир с всичко и всички, след няколко подобни инцидента, не издържах. Неочаквано силно чувство на ярост се събуди в мен и щях да пребия някой, чудех се къде ми е бамбуковата пръчка сегаТочно, когато си мислех, че съм в пълен мир със себе си и със света, Индия ми доказа противното. Как е възможно да запазиш любовта към всички и мира и спокойствието си в такива моменти?...Разбирах също, че вината не е тяхна, че това е средата в която живеят, филмите на Боливуд, сексиските реклами, всичките табута и ограничения спрямо секса...Също така осъзнавах, че именно негативното ми настроение към индийците в последните дни беше привлекло тази реалност. Това беше един наистина голям урок за мен. Надявам се също и за нападателите.
 


В деня на Холи не исках дори да си подам носа навън. Затворих се в стаята си в гурдварата и направих пълни пости цял ден. Сик бабата ми носеше вода и изпитвах огромна благодарност към тези спокойни сик хора, които не играеха на Холи. Беше парадоксалнобях дошла във Вриндаван за големите празненства и сега се налагаше да се крия от тях. Още един голям урок за мен. Не можех дори да си тръгна, да стигна до гарата с багажа... беше немислимо. Вечерта завърши с безспирни техно партита, на които разбира се има само мъже. Ако жена излезе сама по тъмно навън, според тяхната логика тя просто си го търси. Затова мъжете си се забавляваха сами, прегръщаха се по между си, държаха се за ръце...








 ИСКОН храмът във Вриндаван е като изваден от приказките...







с милото семейство, което ме покани на обяд и на гости във Вриндаван
В деня след Холи плахо излязох на улицата и признавам си изпитвах стрес от всеки индиец, който ме приближеше. Но Индия отново ми показа контрастите си. Колко е хубаво да разрушаваш всичките си концепции и представи на пух и прах. Туристите си бяха отишли и местните хора отново бяха спокойни и мили. Разхождах се в стария град, всички ми се усмихваха и ме поздравяваха, мило семейство ме кани в дома им. Приемам поканата и въпреки, че след поста не исках да ям много, не можах да откажа домашно чапати със събджи и чай. Бяха толкова мили, че чак ме поканиха да спя в къщата им. Отново обикнах Индия и индийското гостоприемство и съпричастност ме трогнаха. Все пак реших да си тръгна от Вриндаван и вечерта хванах нощен рейс за Харидуар и от там за Ришикеш.

вечерята в гурдварата във Вриндаван
деца на тук-тук във Вриндаван 
 Маймуните във Вриндаван са доста закачливи, обичат да крадат, особено ако носиш очила.
на река Ямуна

куче, крава, маймуна и човек съжителстват в  разбирателство



ИСКН храмът във Вриндаван (Или Кришна храмът на чужденците)
Във Вриндаван са много популярни продуктите от кравешки изпражнения и урина, като сапуни, шампоани, мазила или просто кръгчета натурални кравешки изпражнения от чистокръвна индийска крава. За целта има специални кравеферми, където се грижат кравите да ядат само чиста храна.


случайна среща на втората порта

14 коментара:

  1. Продължавай, Лора! Откривай себе си...всяка част от себе си. Всички сме едно :)

    ОтговорИзтриване
  2. Евгени ти къде се губиш бе приятел?

    ОтговорИзтриване
  3. В Индия ли ще останеш?
    Благодаря за снимките и споделеното- палитра от цветове и емоции! Грижи се за себе си! Нека всички богове те закрилят!

    ОтговорИзтриване
  4. Щастие и красота, Лора!
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Какво става? Чакаме с нетърпение още публикации. :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Извинявам се за забавянето, позволих си малко лятна ваканция :) но съвсем скоро ще пусна продължението :) радост и любов!

    ОтговорИзтриване
  7. Довечера в 18,30 заповядайте на моста на влюбените на НДК (СОФИЯ) на изложба "От тук до края на света" https://www.facebook.com/events/1481372408814908/?ref_dashboard_filter=upcoming

    ОтговорИзтриване
  8. Аз съм Тихомир от Русе. Защо всичко свършва на17 септември 2014 г.? Ако човек отнася нещо от Индия то това е онзи бял прах който полепва по маратонките на междуселските пътища. Бях там в зоната на здрача. Тихомир

    ОтговорИзтриване