вторник, 29 март 2011 г.

Нигер и Нигерия


В Нигер влязохме след като преминахме пеша моста над р. Нигер. Граничната полицайка дълго ни разпитва защо нямаме кола, как сме стигнали до там и не ни ли е страх от лъвове и змии като спим в гората. В Нигер обаче нямаше нито един лъв, а и змии до сега не бяхме видели. Каза също, че и в Нигерия е многоо опасно, но това вече го чувахме многократно. Помним още първата ни нощ в Африка, Танжер мароканецът, с който прекарахме нощта задраска с Х Нигерия и каза: „ Не ходете в Нигерия! Там ще ви вземат всичко, дори и обувките и ще ви оставят боси и голи...ако въобще ви оставят живи” Ние обаче се бяхме запътили точно натам да проверим верни ли са тези истории. Всъщност трябваше да минем Нигерия само транзитно с визата за 7 дни.



Първата нощ в Нигер прекарахме близо до границата в една палмова горичка и на сутринта стигнахме първия град- Гая. Контрастът с Бенин беше голям – отново пясък, отново джамии и среднощни молитви, отново прашния вятър харматан. Бедността и мръсотията веднага се набиваха на очи. Нямаше никакви плодове и зеленчуци, освен нереално скъпи дини. Пътищата бяха още по-счупени, а колите – още по-претоварени. Хората не искаха или не можеха да говорят на френски. Явно много не обичаха французите тук. Само преди 2-3 месеца двама французи бяха отвлечени от бар и убити в Ниаме. Но иначе хората бяха мили с нас и нямахме никакви проблеми.


 Хапнахме ориз и побързахме да се махаме от неприветливия град. Продължихме с камион по ужансия път към Досо и за целия ден изминахме само 60км. Пътят сякаш не беше правен от колониални времена насам. Уморени от ламбичкане и подскачане по дупките, решихме да спрем да спим  и продължихме на другия ден. Първият камион, който мина беше буркинецът и бенинецът, които ни закараха до границата. С тях стигнахме на 7 км преди Досо, където ни оставиха преди полицейския пост. След Досо пътят вече ставаше добър, но движение почти нямаше. Спря ни един туарег, който внасяше кола от Бенин. Преди да ни пусне да се качим ни разпитва какво носим в раниците и каза, че по принцип не спира на никой. Тук хората изглежда се страхуват да спират на непознати, особено като карат нов внос кола. Уверихме го, че не сме бандити, даже научихме малко тамачек (езика на туарезите тук) от него, но той до последно не може да се отпусне. Когато го помолихме да спре в пустущта на свечеряване, той много се притесни, бързо ни свали и потегли без да имаме време да му кажем чао. Спахме на чудно местенце в безкрайното сухо поле. Вечерта камионите и колите спираха и настъпваше пустинна тишина. Тъй като селата нямаха електричество, нощта беше истински тъмна. Наоколо беше съвсем равно докъдето ти стига погледа и от нищото изнихваха каменни хълмове.











с туарезите
На другата сутрин отново ни качи туарежко семейство, които бяха доста весели и ни написаха имената на техния език, който бяхме срещали преди при берберите в Мароко
Това беше единствения африкански език, който имаше писменост от всичките стотици езици тук (в Източна Африка само Етиопският език има своя писменост). Само в Нигерия има над 200 различни езика и нито един няма своя писменост. Трудно е да си представиш живота без писменост.  Туарезите ни оставиха в едно село на разклона за Маради и там ядохме ориз и напълнихме вода. Тук вода се намираше още по-трудно. В повечето села дори нямаха помпи, а вадеха с кофи от 30-метрови дупки вода. Когато намерим вода наливахме по 7-8 литра, които ни стигаха за половин ден.

След това ни качи нигериец, който също внасяше кола от Котоноу. Всъщност, освен камиони, вносни коли от Котоноу и по някое претъпкано рейсче, друго движение нямаше. Дори и нигерийците предпочитаха да прекосят цял Бенин и Нигер, за да избегнат Лагос и делтата на р. Нигер. Най-накрая поговорихме с някой на английски и послушахме Фела Кути. Дълго  спорехме по въпроса с жените в мюсулманския свят. Въпреки, че беше образован човек, той смяташе, че жените не могат да се контролират сами. Затова трябва да се омъжат рано да има кой да ги контролира на време. След това те нямат право дори да говорят с друг мъж, докато съпругът им има право да си вземе още 3 жени и да спи с още стотици, ако поиска. Разбиранията им за семейство, деца и любов бяха тотално различни от нашите и беше трудно да ги разберем. Темата беше безкрайна и спорът беше безсмислен. Скоро се свечеряваше и слязохме да преспим. Изкарахме още една тиха нощ край пътя в Нигер и на другата сутрин започна сагата с камиона. 

Решихме, че сме близо до последния град – на по-малко от 80 км и пътят беше добър, затова се качихме на първия камион, който мина и бавно потеглихме натам. Спряхме в първото село да помогнем на друг камион да смени гумата си.  След като смениха гумата се оказа, че не можем да запалим. Беше ни свършил бензина. Камионът, разбира се, нямаше никакви датчици и на всичкото отгоре скоростният лост не работеше и трудно се превключваше с голяма сила и много стържене. Шофьорът ни се качи на другия камион и тръгна да търси гориво. Ние почакахме час и нещо в селото, където хапнахме местни палачинки и наляхме вода от помпата. Селцата бяха малки и хората- много симпатични. Въпреки че повечето не говореха френски, ни приемаха много приятелски и ни се радваха много. Накрая шофьорът се върна с бензин, но пък камионът не искаше да запали. Точно се бяхме отказали и решихме да хващаме друг стоп нататък и моторът запали. Продължихме бавно по пътя и скоро видяхме камиона със спуканата гума, отново със същата спукана гума. Тук камионите имаха много малко гуми, които се гънеха и осукваха под тежестта на големия товар. На място, където нормално трябваше да има 4 гуми, те имаха само една, обикновено много стара и изтъркана. Качихме шофьора със спуканата гума до следващото село и така станахме 6 души в ТИР-а, което ни беше рекорд до сега. След още няколко километра видяхме друг закъсал колега спрял вдясно на пътя. Ние спряхме до него да си говорят, но камионът ни загасна и така задръстихме целия път. Дълго време не можехме да запалим и седяхме по средата на пътя като давахме знаци на идващите коли да ни заобиколят. След още малко време с доста мъка включихме на скорост и потеглихме отново. Така цял ден пътувахме тези 80 км до Маради и точно, когато влизахме в града пак ни свърши бензина. Този път продължихме пеша и оставихме камионовата сага. Представяхме си какво приключение е целият им курс от Котоноу до тук – над 1500 км.






тези къщички не са за хора, а за складиране на зърнени култури



на помпата

не е лесно да се пътува така...особено по път с много дупки











Спахме в Маради и на другия ден стигнахме границата с Нигерия. Къмпирахме близо до границата, за да можем рано сутринта да влезем в Нигерия.  Още в 8 часа бяхме на полицейския пост, но успяхме да стъпим в Нигерия чак към 12. Първо полицаите от нигерската страна дълго ни разпитваха и сякаш не искаха да си ходим. Писаха 2-3 пъти данните ни, професия и т.н. Като цяло граничните полицаи въобще не бързаха, а и освен нас изглежда нямаха други клиенти. Обикновено изкарвахме поне по половин час в писане и приказки преди да ни ударят печата. След това се оказа, че има още над 5 км ничия земя до другата граница, които извървяхме пеша. Дори имаше 2 села между границите и се чудехме към коя ли държава принадлежат. Накрая пристигнахме при нигерийската полиция, къето се започна проверка. Първо ни провериха целите раници за оръжие, след това ни заведоха в друга сграда да пишат и да ни разпитват. Там най-неочаквано единият полицай ни заговори на български. Оказа се, че е живял в Българя и ни смая с африкански български език. Точно си мислихме, че всичко е свършило и тръгнахме по пътя, когато ни настигна полицейска кола и ни върна обратно на границата, където в 3та сграда отново започнаха да пишат и да питат. Накрая попитаха дали няма да дадем нещо за регистрацията, но ние категорично отказахме. Най-накрая в 12 часа бяхме официално в Нигерия и започнахме да стопираме към Кано. Там имахме уговорка с каучсърф от Индия и трябваше да стигнем преди тъмно. Първо една кола ни закара до първия град на 4-5 км, след това едно лъскаво пежо 607 ни взе директно за Кано – на 250 км. Бяха двама Нигерци, които не говореха нито френски, нито английски. Поискаха ни малко пари и се съгласихме, нямахме много време, а с тях пътувахме бързо и удобно. Още след 5 км ни спряха първите полицаи за проверка на документите и питаха какво им носим от България. Отговорихме, че им носим усмивки, но те не останаха доволни. „Дай ми нещо! Вода, подарък каквото и да е!“ Нямахме какво да им дадем, дори водата ни беше свършила и ги оставихме само с усмивките. Полицейски постове имаше постоянно на пътя и тази случка се повтаряше многократно. Все пак стигнахме Кано навреме и без проблеми.
  
 С Маянк и част от неговите приятели

чистене на сусам в Нигерия
Там Маянк, нашият хост ни посрещна гостоприемно с индийска храна и душ. На гости имаше и други индийски приятели и се получи доста забавна вечер. Разказваха ни много за Индия и Нигерия, обменихме филми и музика и въобще бяха наши хора. За разлика от повечето африканци, те наистина бяха впечатлени от нашето пътуване и много ни се радваха: „Вие правите това, за което винаги сме мечтали, но никога няма да направим“- казваха. За голям късмет се оказа, че Маянк ще пътува на другия ден за Майдугури по работа. Това беше на цели 600 км в нашата посока, почти до границата с Камерун. Така преминахме Нигерия само за 3 дни без дори да усетим тази страна. Освен полицаите и няколко колеги на Маянк, не срещнахме много други нигерийци. Останахме една вечер в Майдугури с Маянк и на другия ден вече бяхме в Камерун. Дългоочакваният Камерун, където  мислим да останем повече време. Тук ще празнуваме кръглите си рождени дни – на 8 Април Лора става на 30, а на 13 Април Евгени става на 25. Всички са поканени на горещо парти в Камерун!

12 коментара:

  1. Pojelavam vi tova da sa nai-prekrasnite i nezabravimi rojdeni dni i za dvama vi! - Eli

    ОтговорИзтриване
  2. искам и аз на рожденните днии!!! Весело, хораа :))) много ми олекна, че всичко е минало така бързо и безпроблемно за вас - полудувайте сега из Камерун и за наас :)))

    ОтговорИзтриване
  3. ей хора от все сърце ви пожелавам весело изкарване на рожденните дни, сугурно това ще са едни от най-незабравимите ви мигове
    JK

    ОтговорИзтриване
  4. imam vaprosi: prevariavate li vodata,koiato namirate po patia?
    a vaprosa s vizite,kak urejdate? imate predvaritelno izvadeni ili navsiakade po minatite mesta e vazmojno da se vadiat na granicata?

    ОтговорИзтриване
  5. честити ви рождени дни! :)
    много хубави снимки! гледам ги и се чудя - работата на полето, свързана с препитаието, се върши от жените - малки и големи. мъжете с какво се занимават, освен че някои карат камиони? :) обръщали ли сте внимание на количеството снимки да майки носещи вече ходещи момченца на по няколко години на ръце - чудех се дали ги глезят повече заради мюсолманството или случайно за кадъра? :)

    ОтговорИзтриване
  6. Лорче, честит рожден ден !!! Пожелаваме ти слънчеви емоции, красиви изживявания, щастие и любов във всяка клетка от тялото ти ! Здраве, късмет и вечната ти усмивка да си остане вечна :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
    Веселко и всичко най :)

    ОтговорИзтриване
  7. Milite Ovencheta! Mnogo zdrave, 6tastie i uspehi po Putq vi!Mnogo ljubov i usmivki da razdadete i da poluchite!

    ОтговорИзтриване
  8. jazzin: За работата, както сме писали, се върши главно от жените в мюсулманските страни, мъжете само кибичат и се чудят от къде да изкарат някой лев...а после казват, че жените не работели. Като цяло работа няма, ако не си я измислиш ти...и тъй като жените освен, че работят на полето и на пазара и деца трябва да гледат, ги носят навсякъде със себе си- най-лесно на гърба. На снимките тук са ги свалили от гърба си, за снимката само :) Иначе определено ни ги глезят и не ги носят на ръце :) ще гледаме да пишем повече за живота и навиците на хората, но не обичаме да генерализираме всички, има различни хора навсякъде ...

    ОтговорИзтриване
  9. Честити ви рожденни дни! Сигурна съм, че ще са най-незавравимите рожденни дни в живота ви!

    ОтговорИзтриване
  10. Честити рожденни дни! Много здраве ви желая и смело напред! Всичко най-добро! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Честити рожденни дни малко със закъснение!Всичко най-хубаво и да знаете -това което правите е невероятно!

    ОтговорИзтриване
  12. Снимката на първата камила е страхотна, толкова е сладка и чаровна.Много ми се иска някой ден да се кача на камила и да я пояздя, казват че е като все едно си на кон, но според мен е малко по разлчино още от самото качване с тези гърбици.Направили сте невероятно пътешествие и ви желая още много екзотични дестинации.Хората там са явно много усмихнати както са и известни.Да видиш как живеят хората и с какво се хранят , какво работят е голям урок и съм сигурна, че след това цениш много повече нещата,които имаш тук.

    ОтговорИзтриване