сряда, 19 януари 2011 г.

Сенегал 3

Къщата в Ямбул беше странна- на първия етаж живееха хората,
на втория - овцете, а на покрива, където се разхождаха овцете

през деня, през нощта си опъвахме палатката

С малко тъга и много снимки се разделихме с милото семейство на Фату и Шех и отново поехме по пътя. Бяхме прекарали почти две седмици на покрива на тяхната къща в Ямбул. Последната вечер сготвихме пълнени чушки и зелеви сърми на раздяла. Прислужницата даже се разплака, когато тръгвахме.




със семейството на Фату

новогодишното местенце
От Дакар ни взе кола с трима свежи сенегалци, с които много се смяхме и пътувахме весело през дългото задръстване на излизане от града. Бяха едни от малкото сенегалци, които искрено се радваха на нашето пътешествие и разбираха страстта ни да пътуваме. От шофьора научихме една сенегалска поговорка: 'Ако не можеш да стигнеш там, където отиваш, отиди там, откъдето идваш.' Оставиха ни в Тиес, което не ни беше много по пътя, но понеже много се забавлявахме заедно, решихме да минем от там. На другия ден стигнахме отново Каолак – най-мръсния град в Сенегал и останахме там за интернет и презареждане. На 31.12 отново бяхме на пътя, без да знаем къде ще посрещнем Новата година. Точно, когато се бяхме отчаяли от чакане на пустия и прашен път, ни взе сенегалска кола чак до Тамбакунда – 280 км на изток. Помолихме ги да ни оставят 20-тина километра преди града в гората, където можеше да къмпираме. Опънахме палатката под един баобаб и направихме скромна новогодишна трапеза на тревата. Така посрещнахме 2011-та под звездното небе и звуците на животните в гората (хиени, нощни птици и гущери) .

На 1.1.2011. отново бяхме на пътя. Стопът ставаше все по-труден, а пътят - почти пуст. За цял ден изминахме само 20-те километра до Тамбакунда. Там отново останахме да спим в гората покрай пътя. На другия ден успяхме да стопираме едни пожарникари и дори един рейс, който ни качи за 7км безплатно. След това пикап с двама французи и един немец ни взе в каросерията, където имаше пейка за сафари. Изминахме общо 70 км и останахме да спим в гората трета поредна вечер. Поне място за къмпиране имаше навсякъде. Пътувахме бавно и 220 км до Кедигу ни се виждаха много. На пътя минаваха само колоездачи, пешеходци и магарета. Повечето спираха да ни поздравят и някои стояха с часове, втренчени в нас, без да говорят. Случваше се да се събере цяла тълпа сенегалци около нас. Имаха голямо търпение и явно много свободно време. Понякога нашето търпение се изчерпваше и продължавахме 200-300 метра пеша, за да избегнем тълпата. Стопирането с тълпа от 10 души не беше добре. Докато чакахме срещнахме четирима колоездачи от Австралия, които също идваха от Испания – Мароко – Сенегал и също отиваха към Гана. Разменихме мейли и се надяваме да се срещнем отново на пътя.

пътят беше толкова празен,че играехме на карти директно на асфалта :)
с кибиците...
На следващия ден, след час-два чакане, отново спря пикапът с двамата французи и германеца. Смяха се много на повторната ни среща и ни поканиха да прекараме деня с тях – първо в Кедигу, после в селцата наоколо и накрая на къмпинг до най-високия водопад в Сенегал (80м). Качихме се отзад в пикапа и така започна един от най-добрите стопове досега. По пътя настигнахме австралийските колоездачи и се поздравихме в движение. Изкарахме чуден ден по хълмовете до Кедигу в едно селце на име Анжел, скътано на километри черен път нагоре в планините. Хората там са християни, избягали на високо по време на мюсюлманско-християнските войни и сега живееха в пълна изолация от света. Жените имаха безброй много обеци на ушите и носа и обикновено ходеха полуголи. Повечето деца имаха пъпна херния, но бяха очарователни. Планините всъщност бяха съвсем малки (600-700мнв) и бяха единствените планини в Сенегал.











църквата












След уморителния ден бяхме възнаградени с къмпинг със симпатични традиционни сламени къщички, френско шампанско и пастис. Шофьорът на пикапа – Патрис настояваше да ни черпи къмпинга и всичко по пътя. Бяха много мили с нас и на другия ден продължихме с тях към най- големия национален парк Нюколо Коба. Там нямаше как да отидем без джип и гид, така че това беше чудесен шанс за нас. Паркът беше огромен и див, нищо общо с Бандиа.

под водопада







нахалният бабуин
Животните бяха трудни да се намерят в огромния пущинак и успявахме да ги видим само отдалече, но беше страшно красиво и девствено. Не успяхме да видим лъв, но видяхме черна мамба, което си беше трудно. Спахме на палатка навътре в резервата. На сутринта, точно когато си подреждахме раниците, дойде един доста голям бабуин и най- човешки започна да рови из багажа. Взимаше пликове, отваряше ги, разглеждаше ги. Опитахме се да го изгоним, но той само ни поглеждаше лошо и продължаваше да ровичка. След това най-нахално влезе в палатката и се чудеше какво да вземе. Уплашихме се, че може да вземе апарата или друго ценно нещо, но за щастие той грабна плика с боклука и избяга. След това се върна отново, но вече бяхме опаковали раниците и пазехме всичко внимателно. Явно беше местният туристически бабуин на къмпинга, защото имаше маркировка на врата. Останалите бабуини не са така смели и нахални.

"green monkey"
Разходихме се пак из парка и след това ни закараха отново в Тамбакунда, откъдето трябваше да продължим стопа за Мали. Останахме в Тамбакунда да хапнем и срещнахме рус растаман – Майкъл. Германец, който пътуваше сам с джип за хуманитарна помощ (Lands Aid). Каза, че отива в Мали и може да ни вземе с него. Така казахме чао на Сенегал и поехме директно към Бамако.







10 коментара:

  1. Благодаря за тази част от разказа, чакам всяка с нетърпение, поздравявам ви и отправям положителна енергия към вас. Много красиви снимки и чудесен разказ!

    ОтговорИзтриване
  2. гената като христос бе :) браво на вас

    ОтговорИзтриване
  3. уха става все по интересно, напред и успех

    ОтговорИзтриване
  4. охо, навлизате все по навътре... а ако знаете вашата история колко е специална за някои от нас... ;)

    ОтговорИзтриване
  5. красиво място и красиви хора :) успех по пътя!

    ОтговорИзтриване
  6. много интересно, радвам се много на ентусиазма ви. С интерес чакаме всяка ваша публикация.
    За Африка незнам до колко е вярно, но от местните съм чувала разни митове и легенди които може и да са реални.
    Така че пазете се и внимавайте къде нощувате...

    ОтговорИзтриване
  7. Чудесен пътепис! С интерес ще чакам продължението на приключенията ви! Късмет!

    ОтговорИзтриване
  8. хеееей! :) карате ме да се усмихвам...
    Нека вятъра и слънцето бъдат с вас! Успех!

    ОтговорИзтриване
  9. благодаря ви, хора. Чакам с нетърпение всяка следваща част и много, ама страшно много ви се кефя. Господ да е с вас и да ви закриля по пътя!

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря и за последния разказ! Става все по-интересно, но за съжаление все по-рядко пишете.

    Ако стигнете до Нигерия, ще е яко да има някакво afrobeat парти на Tony Allen или на последователи на Fela Kuti.

    Хайде, стискам палци за добър стоп!

    Поздрави,
    Иво

    ОтговорИзтриване