вторник, 31 август 2010 г.

Швейцария

В Швейцария попаднахме ‘неочаквано’ след като ни взе хърватин от началото на Словения чак до Цюрих. От начало мислихме да се возим до Любляна и да останем там седмица, но като разбрахме, че ще прекосим цяла Словения, северна Италия и почти цяла Швейцария,  решихме да се повозим с него. Пътуването беше дълго и изчерпателно. Той караше бързо, но въпреки това отне цял ден минаването на 850-километровото разстояние. Псуваше доста като типичен хърватин и не говореше английски. За сметка на това имахме търпение и ние и той за да се разберем на балкански език.


Имаше доста странно куче на 13 години на име Били. То стоеше отпред до шофьора, а ние - на задната седалка. Черпи ни сандвичи, кафета, плодове и какви ли не неща. Като влязохме в Швейцария ни беше като гид.
Минахме през планински проход на 2400 мнв. и спираше на доста места да ни показва красотата на Алпите и да ни снима.
Накрая на пътуването ни покани да спим в някаква стара негова къща в покрайнините на Цюрих, която не беше никак зле и имаше вода (но не и ток). Комарите навсякъде са досадни без изключение дори в Швейцария. Всичко друго е перфектно чисто и подредено. Веднъж дори имаше пластмасов боклук покрай пътя и всеки, който минеше го гледаше, питаше дали не е наш и се чудеше какво да го прави...нямаше пликчета и опаковки покрай шосетата като у нас. Тревата навсякъде е перфектно окосена и ярко зелена. Езерата са огромни и навсякъде. След като се наспахме в къщичката на хърватина, хванахме стопа към Алпите. Не може да отидеш в Швейцария и да не отделиш достатъчно време за разходка в Алпите.



И така излязохме на пътя и ни качваше кола след кола, половината от шофьорите не знаеха английски, но Лора знае малко немски и успявахме да се разберем. Стигнахме с поне 10 коли до един проход Клаузенпас на 2000 мнв. и решихме да останем там да намерим място за къмпиране. Повечето хора, които питахме за закона спрямо спането на палатка и къмпирането сред природата, ни казваха, че е забранено. Но нямаше никакви проблеми, намерихме си място сред многото крави и си опънахме палатката. Не след дълго заваля дъжд и не спря два дни. На третия ден изгря Слънчо и решихме да се качим до ледника на 3200 мнв. След като се качихме и видяхме цялата безкрайност и мащаб на Алпите решихме, че сме готови да продължим пътуването към нови територии. Не видяхме много хора по пътеката нагоре. Върнахме се при палатката и никой не ни беше пипнал багажа. Събрахме си раниците и тръгнахме...















Веднага ни взе един 80-годишен швейцарец, горд от страната си ни обясняваше кое-какво е доста развълнувано, но само на немски :( . С него стигнахме до Цюрих и продължихме стопа в посока Базел. Спахме в близост до селце в покрайнините на Цюрих. На сутринта продължихме към Базел и на една бензиностанция видяхме единствените колеги-стопаджии в Швейцария. Рускиня и българин, пътуващи от Барселона до Gersbach/Германия. Много приятно е да засечеш българин и то на стоп. Казаха ни адреса на Rainbow феста в Германия и ние решихме да сменим посоката от Франция на Германия и вечерта вече бяхме там. Целият ден имаше доста интернационален стоп - Албанец, Кюрд, Тибетец, Чехкиня, Немец, Венецуелец...почти без швейцарци (явно в Швейцария има доста емигранти). 









И така стопът в Швейцария е доста добър. Рядко чакаш повече от 10 минути. Хората ни подаряват карта на местността. Навсякъде е чисто и много красиво. Движението е прекрасно на пътя, всички се изчакват и никой не бърза за никъде...

3 коментара:

  1. Еххааа, какво е цветно, сигурно е било страхотно там горе. Чудя се кога ли ще събера и аз ентусиазъм и желание да попътувам тук- там :) А имаше ли швейцарци да говорят английски? Учете езици, така е най- добре ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Леле, хора искрено ви благодаря за споделянето на прекрасните места, които сте посетили и за всичко останало разбира се! Еххххх......

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотни снимки! Така се правят нещата...тръгваш и не му мислиш много!

    ОтговорИзтриване