вторник, 31 август 2010 г.

Сърбия


Сръбският стоп започна още от изхода на София след като ни взе възрастен сърбин директно за Пирот. С него минахме безпроблемно границата и се разбирахме добре. Той бе мечтал цял живот за български паспорт и спокойствието, което му дава(?!?)Другата му мечта бе да отиде в Америка и каза, че ще я следва докрай. Беше готин и псуваше много(като всички сърби :)). Остави ни на изхода на Пирот след един тунел в посока Ниш, където някакви младежи спираха движението в двете посоки на тунела за ремонтни дейности. Там поседяхме половин час и същите тези момчета свършиха работния ден и ни взеха с тях в джипа към Ниш. По пътя спряхме на река Нишава да се изкъпят. Реката беше много чиста и едното от момчетата дори каза, че тази река е една от най-чистите в Европа по последни проучвания(?). Те ни показаха и място за къмпиране близо до тяхната квартира в Jelesnicka Klisura. Обясниха ни, че са от всички краища на Сърбия и сега полагат оптични кабели в тунела. Останаха с нас вечерта и шофьора на джипа(Митре) разправя за неговите приключения в Андите, Мароко, Сибир и къде ли не. Той е катерач и парапланерист. Знаеше английски много добре и когато не можехме да се разберем на ‘нашенски’, се разбирахме на английски. Запалихме си огън и след като хапнахме с тях, заспахме в палатката, а те си тръгнаха към квартирата в близост до нашия ‘дом’. Сутринта видяхме красотата на мястото..скали, трасета за катерачи, бистри реки и въобще доста дива природа.

На мястото където бяхме още от сутринта започнаха да идват трактори, натоварени с пейки и маси. Напълниха прасенце с картофи и го завъртяха веднага на чеверме...а беше само 8 часа сутринта. Имаше и пълни бутилки с ракия..!
Ние си стегнахме раниците и поехме обратно към главния път пеш. Не след дълго стигнахме до тяхната квартира – къща на възрастна катерачка. Те решиха да ни покажат гордо красотата на Сръбската природа и ни разведоха наоколо.


Митре дори взе въже и седалка, а хазяйката им го осигуряваше. Катери доста голяма скална стена близо 100 метра. След това събраха инвентара и ни закараха обратно на главния път, от където продължихме стопа към Ниш...

След дълго чакане ни взе Тир от входа на магистралата, където всички спират за да си вземат билетче. Шофьорът на Тира беше много готин и се разбирахме като братя (нали една майка ни е раждала сърби, българи и повечето балканци) Та ни остави близо до музикалния фестивал Гуче, но решихме да не ходим при 100 000 пияни балканци ;) Решихме да пренощуваме в близост до входа на магистралата преди Белград в готино паркче и веднага след като опънахме палатката дойде сърбин с кози и като разбра за начинанието не спря да псува от кеф и повтаряше ‘човече, човече’ с много готин сръбски акцент. Беше много смешен и трудно го изгонихме. На сутринта продължихме на стопа и след два часа и половина спряха роми за Белград. Гордееха се много с това, че са честни и не крадат. Продават разни железни джунджурии и така се издържали. Колата беше супер old school и пушеше много вътре (беше почти пред разпадане – нищо от датчиците не работеше). Оставиха ни на изхода на Белград и от там почна босненския стоп. Първо момче-работник се връщаше след работа към Босна и ни остави на 40 километра от границата. След поредните 2 часа чакане ни взеха други босненци с такси, връщащи се от Румъния и се отклониха малко за да ни оставят на границата. Минахме я пеш и казахме ЧАО на трудната за стоп Сърбия.




8 коментара:

  1. Много ви се кефя, продължавайте все така, надявам се да се чувствате добре и във Франция, ще чакам снимки с нетърпение!

    Поздрави
    Стан

    ОтговорИзтриване
  2. Ей хора много яко че споделяте чрез текст и снимки местата от където минавате и случките които ви се случват. Така и ние ставаме съпричастни към съдбите ви :)
    Ще следя с нетърпение всичко ново в Блога.
    Вуйчо Гени :D правиш неща за които винаги съм си мечтал :)
    Успех
    JK

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси за първите коментари :) ще се радваме да ни пишете мнения и критики

    ОтговорИзтриване
  4. Бахти якото! Не е ли опасничко обаче така на стоп?

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотни сте!! Браво, дано има повече ентусиасти и завбъдеще като вас!:)) Късмет по пътя!:))

    ОтговорИзтриване
  6. tova,koeto pravite e straxotno iskam i az edin den da moga.:) jalko,che chak sega zapochvam da cheta bloga vi,no namerix info za vas ot BTV novinite:)

    ОтговорИзтриване
  7. Много готина статия, жива....

    ОтговорИзтриване
  8. Днес случайно попаднах на блога ви и започнах да ви се кефя.Правите това което аз винаги съм искал но когато бях на вашите години живеехме в държава -затвор така ,че не беше възможно .Тогава успях за едно лято да навъртя само в България около 2000км.но после се ожених и вече не можех да пътешествам.Сега са ме налегнали годинките и болестите особено с краката а да не говорим и за сиромашията.Остава ми само утехата да гледам къде ходят другите а и снимките на неизвестни места .Пожелавам ви и когато се чувствате най-щастливи да се сещате ,че има хора които само си мечтаят за това.Желая ви успех!

    ОтговорИзтриване