Седим в поредния МакДоналдс...нашето бягсво към цивилизацията, където можем да цъкаме в интернет с часове и да ползваме тоалетна и вода безплатно... МакДоналдс е може би най-яркото отражение на съвременната цивилизация. Дебели, бързо-хранещи се хора, някои от които без дори да слизат от колата си. Тук, във Франция МакДоналдс е постоянно претъпкан- от сутрин до вечер всички маси са пълни и опашките на касите не спират...понякога си мислим, че хората въобще не ядат вкъщи. Най-тъжното е,че е пълно с деца, на всякакви възрасти...дори 2-3 годишни дечица се тъпчат с хамбургери от сутринта...надявам се българите да не последваме този западен пример...наистина е ужасяващо.
 |
| St Emilion градът на виното |
В Сейнт Емилион ни доведе търсенето на гроздобер. Старо селце, заобиколено от всички страни с лозя...докъдето ти стигне погледа. Толкова безкрайни и необятни, че по пътя за едно шато се изгубих в лозята (Гената беше останал да ме чака с раниците някъде). Беше като истински лабиринт от лозя с малки пътчета между тях...всичките ми изглеждаха еднакви. Тичах и виках, питах хората...чудех се да плача или да се смея...накрая след половин-един час лутане се намерих. Спането в този район също беше кошмарно. Буквално няма кътче земя незасадено с лозе. Трябваше или да спим между лозята или в нечий частен двор. За опъване на палатка не можеше и дума да става. Останахме 1 нощ там и решихме да продължим към Пиринеите.
 |
| Dordogne, голямата кафява река |
 |
| Това е единствената пешеходна улица... |
След 2 часа неуспешно стопиране към Толуза решихме да останем в Бордо. Градът, който е дал име на цвят - цвета на виното. Тук останахме 2 дни при Жулиен в една каравана на двора му. След това продължихме на юг покрай океана към най-голямата дюна в Европа. Доста впечатляващ пейзаж на фона на изкуствено засадената по Наполеоново време борова гора (най-голямата в Европа)
 |
| Първият мост в Бордо, построен от Наполеон. Когато пристигахме задръстването по него беше нечовешко. |
 |
| "Огледалото" на Бордо |
 |
| караваната |
След Бордо стопирахме към най-голямата дюна в Европа - казва се Пила и е близо до Бордо. Наистина беше внушителна - 107 м висока и 500 м широка...би била перфектна за сендборд, а някои даже летяха с парапланер от нея...Красива гледка има от горе- от едната страна безкрайната борова гора, а от другата- безкрайния Атлантически океан.
 |
| Най-голямата дюна до най-голямата гора в Европа... |
 |
| Красиво, но доста туристическо място... |
В Сейнт Емилион ни доведе търсенето на гроздобер. Старо селце, заобиколено от всички страни с лозя...докъдето ти стигне погледа. Толкова безкрайни и необятни, че по пътя за едно шато се изгубих в лозята (Гената беше останал да ме чака с раниците някъде). Беше като истински лабиринт от лозя с малки пътчета между тях...всичките ми изглеждаха еднакви. Тичах и виках, питах хората...чудех се да плача или да се смея...накрая след половин-един час лутане се намерих. Спането в този район също беше кошмарно. Буквално няма кътче земя незасадено с лозе. Трябваше или да спим между лозята или в нечий частен двор. За опъване на палатка не можеше и дума да става. Останахме 1 нощ там и решихме да продължим към Пиринеите.
Брей ,тя тая дюна направо като пустиня :)Не направи ли един freeride ,Лора ?Изглежда подходящо;)И вятъра как я нагънал ..
ОтговорИзтриванеСнимките са страхотни!Много хубаво е, че с текста и снимките можем да ви придружаваме по време на вашето пътуване:-))Очакваме следващите!
ОтговорИзтриванедюната е невероятна - аз въобще незнаех, че има такова нешо в този регион .. продължавайте нататъъък!!! прегръдки :)
ОтговорИзтриванеда, като я видиш ти идва да се търкаляш надолу...и доста хора го правеха, на мен ми се стори,че няма да е добре за дюната ако всеки реши да се търкаля по склона...може да стане някоя лавина ;)
ОтговорИзтриванеТази дюна е рай за местните парапланеристи :)
ОтговорИзтриване