ТЕНЕРИФЕ на палатка

След почти цяла година в България, пътят отново ме отведе в най-неочаквана посока. Бяхме купили билети за Египет. Планът беше да обиколим Синай и да отидем на световния Рейнбоу събор. За пореден път планът се обръща наопаки. Няколко дни преди тръгването полетът ни беше отменен и спонтанно се насочихме в съвсем друга посока – Тенерифе, Канарските острови. За щастие ситуацията в Египет се оказа спокойна и съборът все пак се състоя мирно. Ние обаче се озовахме от другата страна на Африка. Този път не тръгвах сама. Носех в корема си нашето 6-месечно бебе и разбира се с нас беше и прекрасният му баща.

Очертаваше се едно различно пътуване. Вече не можех да нося прекалено тежки раници и имах още някого, за когото да се грижа.  Благодарна съм за помощта на таткото и на всички по пътя. Мисля, че и малкият пътешественик остана доволен от слънцето, океана и приключенията, или поне  ние така го усещахме.

Първата ни сутрин на острова - радваме се на пресни плодове на едно приятно плажче недалеч от летището

Кацнахме в Южната част на острова, от където ни взеха български приятели и ни заведоха до близко плажче, където можеше да си опънем палатка. Оказа се доста лесно да се къмпира почти навсякъде на острова, въпреки видимото презастрояване на цялото крайбрежие. Иначе повечето хотели по крайбрежието изглеждат потресаващо – огромни, един върху друг, един до друг, задушаващи и повечето празни. Не знам дали бих препоръчала подобна „почивка” на някого.  После се преместихме да друг див плаж- Ла Калета. Плажът на Ла Калета изглеждаше като последния оазис, спасен от завоевателите. Мислех си за българското крайбрежие и как следваме испанския пример- презастрояване, празни хотели и разрушена природа. Опитвах се да си представя как ли е изглеждал този приказен остров преди да дойдат испанците. Дано успеем да запазим поне няколко такива оазиса насред бетонената джунгла, където да могат туристите от големите хотели да идват с лодки и да правят снимки на последната останала дива природа.

Тук хората живеят като семейство, помагат си, грижат се за чистотата на плажа и околността. Всички са голи на плажа, дори туристите, идващи от хотелите наоколо. Някои живеят тук от години, други за малко, има хора от всякакви народности и възрасти. Набавянето на вода и дърва е трудно, но с малко повече ходене всичко се намира. Устроихме си романтична Коледна вечеря с малко огънче и много звезди. Вечерта всички се бяха събрали около общ огън с китари, песни и танци. Всеки носеше храна, вода, вино и каквото има да сподели с останалите. Едно  голямо Калета семейство. 

България - 5244 км! Имаше и българин зад бара :)

Плажът Ла Калета е с черен вулканичен пясък, както повечето плажове на острова.  Заобиколен е с огромни  кактуси и други чудати растения. Като цяло е доста сухо, дори през нощта не се образува влага край океана. Но това, разбира се, е само тук. На острова има четири микроклимата и само на час-два пътуване може да се озовеш в съвсем друг сезон. Най- високият връх – Тейде се вижда от всякъде- като покровител на острова. Висок е 3718м и е най-високият връх в Испания. И тъй като е толкова близо до океана, казват, че хвърля най-дългата сянка в света.  Там горе температурите са минусови, зимата даже има сняг. Има и лифт, който те качва почти до върха, но може би е най-скъпият лифт в света – около 30 Евро. Изкачването на Тейде е доста дълго и е по-добре да се предприеме в по-топло време. Ние за сега се ограничихме само с гледката му отдолу. При нас н плажа температурите бяха 25С през деня и около 20С през нощта. Истинско блаженство. Половината ми дрехи се оказаха ненужни, а обувки не съм обула нито веднъж.

пейзажът около плаж Ла Калета

над плажа се виждат планините

Домът ни на Ла Калета с изглед към океана

Обиколихме и северната част на острова и навсякъде си имаше собствен характер, климат и усещане. Първо бяхме в столицата Санта Круз на гости на български приятели (благодарим!). Посвирихме на улицата без особен успех. После се преместихме в Пуерто де Ла Круз - доста по-туристическо градче на запад и там баскинга потръгна чудесно. Спяхме в палатка до плажа, където имаше и душове и тоалетни. Имаше и други палатки наоколо и изглежда на никой не му правеше впечатление, че има палатки в града. Плажът също беше с черен пясък и доста приятен като за градски плаж.  Останахме тук до края на декември и се спуснахме надолу да отпразнуваме Нова Година с българското семейство. Бяхме чули за „тайно” транс парти в едно баранко (долина, спускаща се надолу от планината) с пещери. Отне ни много време и чудене докато открием мястото, но в крайна сметка си струваше.

Имаше много издълбани от хората пещери в скалите като истински апартаменти. Някои бяха обитаеми, поддържани и добре украсени, други си личеше, че са обитавани някога, стените бяха измазани с вар. Ние си намерихме една празна пещера и си устроихме празнична вечеря на свещи. Бяхме 7 българи, така че не ни липсваше нищо родно (освен може би баница с късмети).

Коледната ни канарска вечеря

райското кътче ла Калета със сламени къщурки

залезите бяха всеки ден различни...

църква в Пуерто де ла Круз

в столицата - Санта Круз

чудни вертикални градини в столицата Санта Круз

Коледна декорация в Пуерто де ла Круз

градския плаж в Пуерто де Ла Круз - дори тук е разрешено за палатки

чудни дървета има на острова

След Нова Година се върнахме на нашето любимо плажче Ла Калета, където си бяхме оставили палатката и багажа преди повече от седмица без да кажем на никой от съседите. Никой не беше пипнал кемпа ни, нито дори дървата или дори едно камъче, даже се бяха малко притеснили за нас.

Ла Калета е може би един от последните незастроени плажове на острова, до който се стига само пеша. Тук доста хора са се заселили за постоянно в пещери или сламени къщи, оборудвани с газ, слънчеви панели и всякакви рециклирани мебели и нещица. Мястото е нещо като природен парк и често идват туристи с лодки, катамарани или пеша. Наистина е много живописно. Стръмни скали с причудливи форми и вдлъбнатини, чуден пясъчен плаж, до него каменист плаж, обрасли с кактуси баранкота, които се спускат като каменни реки в океана. Тук веднага се почувствах като у дома си. Обзаведохме се с матраци, тента, каменна маса и останахме на пълен ритрийт.

Имахме нужда от почивка след обиколката на острова. Аз вече бях в 7мия месец и се уморявах доста бързо. Тук времето сякаш не съществуваше. Свирехме, пеехме, мълчахме, четяхме, медитирахме, къпехме се в морето и снимахме залеза… Така се лееха изгреви и залези неусетно и датата ни за връщане приближаваше. Този път имахме билети за връщане, все пак не се бях решила да раждам тук.

през планините

самбааааа

с българските приятели

Островът предлага много разнообразни
маршрути за катерене и преходи, ако сте зарибени  -
свържете се с Жоро, който знае всичко там-
www.ontherock.es

Последните дни изкарахме с още български приятели и беше весел завършек на това приключение. Посвирихме Самба Батукада, посвирихме си и на улицата с хенг дръм и диджериду, попътувахме и дори някои от нас с по-малки кореми се покатериха на едни от многото катерачески спотове на острова. Тенерифе предлага много възможности за екстремни спортове – сърф, уинд и кайт сърф, катерене, трекинг, парапланеризъм или мързелуване на плажа  – за всеки има по нещо.

Дойде време да отлитаме към България. Сложихме отново обувките и дебелите дрехи и дори с радост очаквахме да видим сняг, български зеленчуци и плодове и разбира се близките души. Летяхме през Париж. На излитане от Париж се случи нещо неочаквано прекрасно. Когато се издигахме в облаците се появи за трети път в моите пътешествия кръглата дъга  – окото на Буда. Сянката на самолета ни летеше в центъра на дъгата. Дъгата летеше с нас и ние с нея. Беше за кратко и като че ли другите пътници дори не забелязаха този божествен знак. За последен път бях видяла такава кръгла дъга в Хималаите на върха над свещените езера Гозанкунд. И тогава и сега почувствах божията благословия и една увереност, че съм на правилния път.

Загрявка с местната Самба-Батукада група