вторник, 30 август 2011 г.

1 година на пътя


вдъхновени от мани-камъните в планината, гравирахме нашето послание
Нямахме възможност да пишем дълго време, но тук, високо в Индийските Хималаи комуникациите са трудни и електричество има от време на време...Благодарим за пожеланията за годишнината от пътуването ни....и ние се замислихме в този ден.
Спомнихме си как преди една година на 19 август хванахме рейса за Люлин и размахахме палци към Сърбия, без да знаем на къде ще ни отведе пътя. Една година вече носим дома на гърба си и не спираме да вървим...през най-голямата пустиня, покрай най-високия връх, от горещите джунгли до снежни планини...в търсене на приказни места и най-вече на себе си...Всяка крачка е нова емоция, нов приятел, ново знание, но и също крачка навътре...защото не ние правим пътя, а пътят прави нас.
обувките на Гената не издържаха след една година ходене
За една година прекосихме 23 държави в Европа, Африка и сега Азия...спомнихме си с добри чувства за всяка от тях (Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, Швейцария, Германия, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Мароко, Мавритания, Сенегал, Мали, Буркина Фасо, Того, Бенин, Нигер, Нигерия, Камерун, Габон, Непал, Индия...) съвсем малка част от нашата малка планета, но голяма част от нашия малък живот...
Спомнихме си за най-дългия стоп през цялото пътуване – повече от 1500 км и 5 незабравими дни с фънки кемпера на Киара и Симоне от Италия; от Мароко през пустинята до Сенегал.
Спомнихме си и всички приятели по пътя и се надяваме пътищата ни да се срещнат пак...
Спомнихме си и най-дългото чакане в югозападна Франция на път, претъпкан с празни коли, където прекарахме цял ден с вдигнати палци (6 часа) и накрая се наложи да преспим край пътя.
Признаваме си също, че семействата и приятелите не спират да ни липсват, както и всичко българско и родно...особено баницата със сирене :)
Но се радваме за всичко, което сме преживели, защото без трудните моменти няма да оценим красивите...
палатката - нашият дом също започна да се разпада след една година постоянно използване
Едно от най-дългите чакания на пустия път към Кедигу в Сенегал
пътят продължава...и ние продължаваме да го следваме

10 коментара:

  1. "..защото не ние правим пътя, а пътят прави нас..."
    [11:50:24] ko4isan7: много довре казано
    [11:50:39] ko4isan7: браво Гена и Лорка
    [11:51:12] ko4isan7: патуването продължава дори там където няма път
    [11:51:20] Гената: :P
    [11:51:25] ko4isan7: (sun)(sun)(hug)
    само напредддд!!!! и нопред!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Бъдете здрави и въодушевени по пътя! Благодаря, че споделяте преживяното с нас и то така цветно и въздействащо!
    "Beaten paths are for beaten people." :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хора, искрено ви се радвам от сърце! Всеки път когато прочета поредната публикация, усещам една широка усмивка на лицето си, която не пада доста дълго време. Гена, адски много се радвам за теб, приятелю!Мисля ,че ти винаги си искал това.

    от Пецата :)

    ОтговорИзтриване
  4. Приятели, ако решите да обиколите Южна Америка, обадете ми се. Обещавам, че ще ви посрещна в Сантяго де Чили с баница и кисело мляко :) Веси - vesiworld@gmail.com

    ОтговорИзтриване
  5. Велики сте. само напред и към себе си:) Много късмет!

    ОтговорИзтриване
  6. продължавайте само така!

    ivannn

    ОтговорИзтриване
  7. защо още не сте направили некво лудо предаване в нешънъл джиографик???

    стейси :)

    ОтговорИзтриване
  8. Tzeluvki i neka useshtaneto za oneness s tozi sviat i horata byde s vas i prez sledvashtata 2012g. Viva la vida Loca! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Започнах да ви чета от една седмица и дъхът ми спря. Първо прочетах за пътуването ви в Африка, сега за Индия. Наистина най-дългото пътуване е пътуването към себе си. Желая ви мир в душата и още много красиви гледки. Успех, приятели.



    Христо.

    ОтговорИзтриване