вторник, 24 май 2011 г.

Габон


Влязохме в Габон пеша след като пресякохме моста над река Нтем. Знаехме за Габон, че е повече от 2 пъти по-голям от България, но има само 1,4 милиона жители. 80 процента от страната е покрита от гъста екваториална гора. Втората по големина след Амазонка. Освен това има петрол, уран, магнезий и достатъчно вода за всички. Още с влизането в Габон усетихме това. Тревата покрай пътя беше грижливо окосена, сякаш бяхме в Швейцария. Мислихме да спим до границата, но колите започнаха да спират да ни питат къде отиваме, без дори да сме им махали. Така стигнахме до първото село и спахме малко преди селото в една широка просека в гората. Намирането на място за къмпиране в гъстата джунгла не беше лесно. Най-големият проблем освен комарите бяха малките мухички фуру, който хапят всяко открито място по тялото ти. После се появяват безброй червени пъпчици, които неуписуемо сърбят следващите 2 дена. Чак сега разбрахме, че това беше и причината за обрива ни в Того. На сутринта ни събуди вик на жена: „Ко-ко-ко!”. Подадохме се от палатката, но тя панически избяга. Не след дълго се върна с цялото село, въоръжени с пушка и мачете. Оказа се, че сме легнали на нивата й от фъстъци. За щастие на растенията нищо им нямаше, обяснихме им кои сме и какво правим тук и накрая всичко завърши със смях. Продължихме стопа към столицата Либревил и след още една нощ в гората пристигнахме. Пътуването беше сравнително лесно и бързо, но заради влажния климат или от насекомите всяка малка раничка или одраскване не зарастваше, а се превръщаше в огромна гнойна рана. По краката ни се появяваха все повече такива рани, които се подуваха и боляха. В аптеката ни дадоха антибактериално прахче, което леко успокои нещата, но инфекциите продължаваха да се разрастват.
Пристигнахме в Либревил в понеделника на Великден. Градът беше като заспал – нищо не работеше и нямаше почти никакви хора. Само няколко арабски магазинчета и сладкарници бяха отворени. Иначе Либревил приличаше на европейски град. Имаше скъпи големи сгради и магазини, широки булеварди със светофари и задръствания и осветена крайбрежна улица с пейки и окосена трева. Като цяло в Габон беше 4-5 пъти по-скъпо от другите африкански страни. Нямаше къде да спим, затова останахме на една пейка на крайбрежната, където беше безопасно и дори имаше и други спящи. На другия ден трябваше да вземем визи за следващите страни. Плановете ни обаче изведнъж рухнаха. Оказа се, че визи за Ангола и Южна Африка можем да вземем единствено от България, а визата за Конго струваше 220 лева за 2 седмици на човек. При тези условия излизаше, че с нашия български паспорт е невъзможно да стигнеш до Южна Африка по земя. За другите англофонски държави вероятно условията бяха същите, но тук нямат посолства, където да проверим. Пътуването в Африка по земя се оказа трудно и скъпо. Не искахме да инвестираме толкова пари за визи да прекосим Конго и ДРКонго и накрая да се окажем в задънена улица. Всичко сочеше, че е време да сменим континента. Проверихме пристанищата за кораби, но и там нямаше възможност. Колкото и да не ни се искаше се налагаше да летим до някой друг континент и то до държава, където дават визи на място. Първоначалният ни план беше Южна Америка, но до там билетите бяха ужасно скъпи. Най-добрият вариант, който намерихме за евакуация от Африка беше Непал. Място, което и двамата мечтаехме да видим. Място без комари, фуру и непоносима жега. Вече се бяхме наситили на Африка и мечтаехме за промяна. Източния и южния бряг ще оставим за някой друг път, когато визовите условия са по-добри. В последните 2 поредни дни се развали широкоъгълният обектив и компютърът. Още една причина да напуснем Африка – тук нямаше надеждни сервизи, а и всички части са много скъпи.
по улиците на Маюмба
И така – купихме билетите за Непал и Гената щеше да лети за пръв път в живота си. Но преди да кажем чао на Африка трябваше да обиколим Габон и да усетим пълната дивотия на този континент. За щастие ни приютиха двама французи в Либревил и за 2 дни вкусихме малко цивилизация с душ, чисти чаршафи и дори пералня. След това отново хванахме пътя през горите. Бяхме решили да отидем на някой див плаж и да си починем от насекомите и джунглата. За да стигнем обаче трябваше да изминем повече от 1000 километра по черни пътища през гъсти гори. За щастие стопа вървеше супер бързо и след 2 нощи вече бяхме на 200 км от плажовете на Маюмба. Качваха ни доста чужденци- буркинци, малиици, ливанци. Обясниха ни, че габонците са малко, пият много и не обичат да работят. Затова се налага да идват чужденци да вършат цялата работа. По пътя във всяко малко селце имаше поне 2-3 бара и обикновено бяха пълни от сутринта с хора, пиещи бира. Дори жените пиеха бира по цял ден. За ядене трудно се намираше нещо в по-малките села, но бира имаше навсякъде. Габонците бяха доста по-различни от западноафриканците. Никой не ни искаше подарък, а напротив – черпеха ни плодове, напитки и дори цяла бутилка с кисело мляко. Вместо ние да ги молим за снимка, те идваха и искаха да ни снимат. Вадеха фотоапарати, скъпи телефони и дори лаптопи, за да се снимат с нас. По тези места нямаше никакви туристи, още по-малко такива с раници и без кола.


домът ни в Маюмба






китно селце на име "Junk Ville"
гледката от връх Браза



пътят, по който дойдохме и влакът до него

Раните ни обаче се влошиха. Лора вдигна температура през нощта, глезените и се подуха и едва ходеше. Решихме, че е време да отидем на лекар. Вече повече от 10 дена раните не зарастваха и се влошаваха. Знаехме, че на 32 км в посока Конго има американска болница. Там поне можеше да се разберем на английски. Пътят беше черен и нямаше почти никакво движение, освен китайците, които правеха шосето и когато ги стопирахме, те само ни махаха засмени. Качи ни един ливанец, който изсичаше гората наблизо и след това един малиец с камион дойде специално заради нас на 2 км от болницата. Още една кола ни спря по пътя и ни закара директно в болницата. Прегледа ни американска докторка. Не каза точно от какво е инфекцията, имаше толкова видове насекоми в гората. Донесе ни антибиотици, кремове, обезболяващи и лепенки и каза, че всичко това е подарък от нея. Не беше виждала други хора дошли на стоп до Габон и реши, че трябва да ни помогне. Препоръча ни да си почиваме с вдигнати крака в следващите дни. Блафодарихме и много и веднага почнахме да се лекуваме. Трябваше само да се доберем до плажа. С два пикапа се върнахме от болницата до нашия път и почти веднага ни качи италианец за 100 км до следващия град със звучното име Чибанга. Имаше жена и дете там и ни покани да спим в двора на къщата му. Нагостиха ни с паста и чудна закуска на сутринта. Продължихме с нови сили към Маюмба. Имаше подробна полицейска проверка на изхода на Чибанга. Полицаите тук сякаш нямаха какво да правят и по 4-5 пъти на ден ни проверяваха документите, записваха в дебели тетрадки и дълго ни разпитваха. Веднага след това ни взе джип на местния телеком Airtel директно за Маюмба. Там в селото ни спря местния полицай и каза, че трябва да се регистрираме. Искаше да знае за колко време ще стоим, къде ще спим и подобни трудни въпроси. Явно бяхме единствените туристи и се радваше, че му се е отворила работа. Казахме му, че сме изморени от пътя и искаме да си починем, незнаем къде и за колко време. Ако иска да ни регистрира сега и да ни остави на спокойствие. Качи ни на джипа си, закара ни до офиса си, където преснима паспортите ни. След това ни закара обратно там, откъдето ни беше взел и дори се обади на шефа на близкия национален парк да му каже, че са дошли двама български туристи и може да посетят парка. Напазарувахме от селото и отидохме на дългия, безкраен плаж с бял пясък, толкова ситен, че скърцаше под краката ни. Нямаше жив човек на плажа докъдето ни стигат очите. Намерихме чудно местенце под едно гъсто дърво и останахме там с вдигнати крака в следващите 6 дена. Починахме си добре, раните ни постепенно започнаха да заздравяват. На петия ден дойдоха група деца и поискаха да ги снимам, а на шестия ден две деца след дълго колебание се приближиха и ни поздравиха на английски: „Hello”. След това извадиха листче и прочетоха: „How are you. Fine. Thank you. Good Bye” и си отидоха. Иначе нямаше никакви други хора на плажа. Толкова дълго време не бяхме стояли на едно място досега и започна да ни доскучава. Човек явно не е създаден да си почива, трябва да върши нещо.

Тръгнахме към централен Габон – парк Лопе. Надявахме се да видим някъде слонове или горили. Всички казваха, че има много в горите. Стопът на връщане от Маюмба се оказа труден. Чакахме 3-4 часа след ферибота и минаваха само претъпкани пикапи – таксита. Накрая един такъв пикап се реши да ни качи и пътувахме отзад в каросерията прави с още 7-8 човека и багаж до небето. Стигнахме до Чибанга и спахме там. На другия ден бяхме възнаградени с един от най – добрите стопове досега. Изминахме повече от 700 км с 4 -5 коли по черните пътища. Първо ни взе кола на Габонския червен кръст, после семейство, което отиваше да убива слонове в гората и накрая дори китайците ни качиха. Джип с двама китайци и един габонец, работещи на пътя ни подмина, но след това се разколебаха и се върнаха. Возиха ни 30 км, но неможахме да се разберем грам. Не знаеха нито френски, нито английски, на китайски ни беше трудно да направим някаква асоциация. Дори не разбраха какво е България. Веднага след тях спряха още двама китайци с един габонец. Беше шефа на фирмата и отиваше чак до Либревил. С тях пропатувахме повече от 300 км до разклона за Лопе. Единият говореше малко френски със симпатичен китайски акцент и страшно се забавлявахме през целия път. Бяха весели хора и се смееха на всичко. Смяха се дори, когато полицаите ги глобиха 5000 франка за това, че климатикът им капе. Няма да забравя разговора между китаеца и габонеца в колата: " Колко деца имаш?" - пита китаецът. " Имам 2 жени и 10 деца" - похвали се габонският шофьор. "Аз имам право само на една жена и едно дете" - отново с усмивка отвърна китаецът и всички се посмяхме колко странен е светът понякога.
Оставиха ни на разклона за Лопе. Когато вече търсихме място за спане неочаквано ни взе един тунизиец за следващото градче Н’джоле. Там пренощувахме и на сутринта ни качи джип на телекома точно до Лопе. Лопе е голям национален парк с хълмове и гори, където има горили, шимпанзета и слонове. Нямахме пари за сафари в парка, затова си опънахме палатката и се надявахме да видим някакви животни. Първата нощ обаче ни заваля зверски порой. Палатката вече беше доста амортизирана и покрива прокапа. Това се оказа най-малкия проблем, защото след малко подът се напълни с 15 см вода и се оказахме плувнали в огромна локва. Целият багаж също се намокри. Добре, че имахме непромокаема торба и спасихме техниката и документите. Нощта се очертаваше дълга и мокра. Седяхме във водата и се молехме да спре да вали, когато ни удари доста силен ток от паднала гръмотевица наблизо. След час – два дъждът намаля, водата се оттече и оцеляхме до следващата сутрин. Вече брояхме последните дни в Африка. Мухи, мравки, оси със стотици ни нападаха по цял ден, а вечерта идваха комарите. Спасявахме се в реката и с разходки по хълмовете. Два пъти изкачихме връх Браза, от който имаше чудна гледка към целия парк и лек ветрец, който гонеше мухите. С два дни стоп се върнахме в Либревил. Последният ни африкански стоп беше в града - до летището. Казахме чао на Африка, която остави много в сърцата ни.
панорама на безлюдния плаж до Маюмба

15 коментара:

  1. Намасте от Непал! Тук поправихме обектива и компютъра и продължаваме напред...или по-скоро нагоре-към Еверест!

    ОтговорИзтриване
  2. Честит празник!" Върви народе възродени ... ":))
    Към Еверест върви!:))
    Лек преход!

    ОтговорИзтриване
  3. Лора, много се радвам, че сте стигнали чак до Азия! Успех при покоряването на 8 хилядниците, но преди да тръгнете си починете добре, за да сте в добро здраве!!! Много ви целувам и се надявам всичко да върви по вода!
    Ани

    ОтговорИзтриване
  4. Лора и Гена,
    и аз май като другите изчетох на един дъх последните два разказа - от време на време доста притеснителни. Добре, че сте добре! Доста сте преживели последните седмици.
    Непал! :) Жоро много му се е навил, но за есента евентуално...
    Повече по имейл :)
    Целувки от Ира

    ОтговорИзтриване
  5. Чета блога ви с голям интерес. Явно и в Африка има "sand flies". В Непал вероятно ще намерите доста сродни души - палитрата на пътешествениците там беше достра пъстра. Pumpernickel Bakery в Катманду пекат супер (за Непал поне) кифлички - сутрин около 8-8:30 излизат първите топли.

    Поздрави от Австралия.

    ОтговорИзтриване
  6. Зарадвах се, че вече има новини от вас! Това със светкавицата здравата ме стресна... Радвам се, че сте добре и сте поправили техниката. Африка и Азия са много различни, културният шок ще е наистина голям. Чакаме новите ви приключения с нетърпение. Ще посетите ли и Тибет?

    ОтговорИзтриване
  7. Невероятни сте!

    ОтговорИзтриване
  8. Трябвало е да си направите справка за африканския път още преди да влезете на континента. Няколко разгледани сайта на велосипедни пътешественици щяха да ви покажат, че стигането до Южна Африка по западното крайбрежие е почти невъзможно, или поне не си струва да се прави заради двете Конго-та и Ангола. Освен скъпите визи в конготата, полицаите обичат да се заяждат и да искат подкупи. Освен това там ситуацията открай време е напрегната и е опасно.

    Но както и да, успех в Азия. Сега в Непал ще започне мусонния сезон и може да не видите планините, но спокойно можете да се насочите към Индия - в Ладак започва подходящия сезон и там ще видите Хималаите. Имайте предвид, че ако искате да идете към Тибет ще трябва да се изръсите по около 300 долара за разрешителни и ще ви се наложи да пътувате задължително в туристическа група, защото самостоятелното пътуване в там не е позволено. В последно време дори китайското правителство плащало на местните ако докладват за самостоятелен чужденец. Може да имате проблеми с ваденето на визи за Китай също така. Пътя ви е отворен само към Индия, а след това евентуално към Пакистан, но пак имайте едно на ум. От Индия можете да прескочите до Бангладеш, но да знаете, че новите правила за индийски визи изискват да стоите поне 2 месеца извън страната преди да влезете обратно в нея. Има и изключение - ако предварително предоставите график на пътуването, който да показва, че ще се връщате в Индия. От Бангладеш не можете да продължите към Мианмар (Бирма), защото тази граница е затворена. Пътят ви към югоизточна Азия може да мине единствено през Тибет и Китай, ако успеете да вземете визи естествено, или през Пакистан (каракорумската магистрала) и Китай. Този път е възможен само през лятото. Третия, най-лесен вариант е да хванете някой самолет от Индия и да прелетите до Тайланд или Малайзия.

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Иване, ти направи ли обиколката на Азия или сега я подготвяш? Много добре информиран си, поздравления :)

    Лора, Гена, радвам се, че сте напуснали Африка без много поражения (като изключим техниката) и че сте вече в Азия... Облика на разказите ще се промени значително и пътешествието ще се сдобие с нови фенове :) Стискам палци всичко да продължава да е наред :)

    ОтговорИзтриване
  10. Не, не съм я направил а в момента нямам финансова възможност да я направя. Но още от преди съм запознат с всякаквите логистични проблеми, които Азия може да предостави на пътешествника :)

    ОтговорИзтриване
  11. Намасте симпатяги :)
    Честит ви нов континент! Сега ще разберете защо Бодхидарма е заминал на изток ;) Пожелавам ви да изживеете много красиви и незабравими моменти, които после да споделите с нас, както и да почерпите от безкрайния извор на източната мъдрост, да се изкачите по спиралата на живота, извисявайки се до небесата и отвъд :)
    Много обич и позитивни вибрации :)
    Ицо/Катарзис

    ОтговорИзтриване
  12. Привет на всички и честито ви лято. Завърнахме се успешно от 25 дневен преход из Хималаите и скоро ще пуснем първата азиатска история със снимки на Еверест :)
    Итилиен, мерси за ценната информация, прав си, че не плануваме прекалено надалеч пътуването си, пътят сам ни води...щом няма визи, няма да ни заведе там :)

    ОтговорИзтриване
  13. Браво за разходката, малко си прегледай текста, не вьрви да е с елементарни грешки, пьк и друг пьт,When you have freaking blisters go right away to the doctors

    ОтговорИзтриване
  14. браво , браво хималаите а , само така ьора и а дано после към Перу, с жас сум ! Много прегрудки и
    позитивна енергия от България

    ОтговорИзтриване
  15. Чакам новата статия с голям интерес. Вашето пътешествие стана част от моя живот, чета ви, мисля ви, говоря за вас(макар, че не се познаваме)... и ви пращам много положителна енергия.

    ОтговорИзтриване