сряда, 8 декември 2010 г.

Сенегал

в река Сенегал
За съжаление италианският кемпер не можа да влезе в Сенегал. В Дакар му искали 500 евро за документа и след това трябвало да минава през определени постове и да събира печати. На всичкото отгоре трябваше да си извадят нови визи за Марвитания от Дакар, където чакали два дни и им взели по 80 евро вместо нормалните 34. Разделихме се с малко тъга и много положителни чувства с Киара и Симоне и продължихме към Сейнт Луис, където имахме уговорка с каучсърфър. До Сейнт Луис стигнахме сравнително бързо с 2 коли, втората от които беше джип....който летеше със 150 км/ч по тесния и дупчест път.


Мостът на Сейнт Луиз
Ламп- нашият домакин
по улиците на Сейнт Луиз









в градския транспорт
Ламп – растамана в който останахме живее със семейството си около два боабаба. Много малки барачки наредени около пясъчен двор където жените готвят и перат и няколко овце стоят вързани като кучета. Слушахме реге от сутрин до вечер, Ламп довърши растите на  гената със специална смес от смола и восък (бър да карите), пиехме чай и ядяхме типични сенегалски храни - риба с ориз (яса) и лах (кус-кус със сухо мляко и захар). Ламп се занимава със свирене и правене на джембета, но за съжаление не знаеше английски и се разбирахме с езика на музиката и много усмивки. 



Пленен пеликан
риба
Вторият мост в Сейнт Луис, който не работи...


Дауда и асоцияцията му имат 5 училища в Сейнт Луиз за бездомни дечица, които учат Коран и просят


Останахме там пет дни, разхождахме се из Сейнт Луиз, взимахме лодка до полуострова. Сейнт Луиз е приятно градче с много артисти, музика на всякъде и по всяко време. Това е старата морска столица на Западна Африка за търговия на роби и стоки. Ходихме на плаж южно от града, по пътя на плажа имаше къщи директно на пясъка, а децата акаха направо на брега до океана без да се притесняват. Ламп ни даде по едно гри-гри (амулет за защита) правено от неговия баща – стар растаман, срещу 25 кг ориз. Разменихме с него една ямайска тениска, вълнен шал и шапка (не знаем защо тук носят зимни шапки в жегата) и планински панталон срещу реге пижама и шапка за расти. В Сенегал всичко е сравнително скъпо и тъй като се налагаше постоянно да купуваме разни неща на Ламп и неговите приятели, парите бързо започнаха да намаляват и решихме да се преместим на някой див плаж, където няма магазини и банкомати. Като цяло хората тук си мислят, че щом си бял имаш купища пари и трябва постоянно да харчиш. В повечето магазини ни казваха поне два пъти по високи цени, а то и без това нямаше голям избор в тях. Карахме я на хляб и от време на време някой омлет с картофи в типичните ресторантчета, които представляват дървени пейки около една масичка с яйца и картофи, където ти готвят и сервират. Иначе в къщите всички ядат заедно от една обща купа и пият от обща чаша.

чайът се сервира след дълго пресипване в чашата и обратно
Лах - малко прилича на мокър пясък, но ние си го изядохме с удоволствие



И така, напазарували 5 хляба и един местен течен шоколад (доста гаден, но се свиква) тръгнахме към Ланг дю барбери – мястото, където р Сенегал след като тече десетки километри успоредно на брега, се влива в океана. Стигнахме до там с един камион и един пикап и опънахме палатката в една горичка близо до морето до входа на национален парк. Нямахме пари да влезем в националния парк, но се разходихме наоколо и успяхме да видим някои красиви птици и хиляди милиони раци. Местността е доста дива, има няколко малки селца, езера, река, която трябва да прекосиш с лодка, за да стигнеш до океана.

странните раци само с по една голяма бяла щипка бяха навсякъде по много





с баобаба
Останахме там два дни пълен релакс и тръгнахме към Дакар с надеждата да се изкъпем в сладка вода най-накрая. Направо от входа на резервата ни качи полицейски пикап до разклона за Дакар. Отначало искаше пари, но като му казахме че сме на стоп ни натовари отзад в каросерията. След това двама усмихнати сенегалци ни взеха до следващия град и накрая французин с марокански произход, който работи в Дакар. Знаеше добре английски, каза че е писател и също пътува много. Спирахме да видим баобабовата гора по пътя към Дакар. Мислихме за Екзюпери, който е поправял самолета си в пустинята в Мавритания и често е оставал в Сейнт Луиз, за Малкият принц и баобабът който би завзел малката му планета. Ако вървиш само направо няма да стигнеш далеч. Така направихме София – Дакар изцяло на стоп.






Останахме в едно селце – предградие на Дакар на каучсърфинг у Дали и семйството му с много сестри и деца. Дали беше болен от малария, за втори път. Изкъпахме се най-накрая с кофа вода. Тук до сега душ не сме видели, водата е много скъпа и често спира. Токът също спира постоянно. Иначе до сега пием навсякъде вода от чешмата, понякога я филтрираме, но като цяло е добре, не сме имали проблеми. 
На сутринта отидохме до Дакар на стоп, който ни остави направо пред посолството на Мали. От там трябваше да вземем следващата виза. Вечерта след неразбирателство с двама каучсърфъри се оказахме на улицата без подслон. Връщането в предградието беше трудно и скъпо, а хотелите в града бяха невъзможни за нашия бюджет. Останахме на едно осветено място в центъра близо до охрана и полиция да чакаме утрото. Скоро полицаите ни поканиха да спим на тротоара пред една зеленчукова борса. Имаше доста комари, хлебарки и дори плъх и решихме да опънем палатка. Така къмпирахме в центъра на Дакар, охранявани от полицията.

12 коментара:

  1. Браво на вас е хорица мн яко си изкарвате виждам...Гената виж тая тениска до каде стигна мееен :) лудия растаман напред яко напред и да сте живи и здрави...чакам тука вече следващия много як разказ + снимки ае весело...

    ОтговорИзтриване
  2. Супер сте :)
    Стискам палци всичко да върви по вода и чакам с нетърпение следващ разказ.
    Лорче, винаги съм била супер фен на твоята фотография и ще си остана такъв до живот явно :)))
    Прегръщам ви!

    ОтговорИзтриване
  3. хаха Генчооо спахте на палатка в центъра на Дакар ли бе човече :D мноо яки неща ви се случват и много се кефя на енергията която предавате чрез разказа и супер яките снимки (поздрави за Лора)
    чакам с нетърпение развоя и да се пазите

    ОтговорИзтриване
  4. Вие сте лагерували много ВИП в Дакар :)
    Тук много хора следят вашето пътешесвите, познати и непознати...
    Късмет с хич хайкинга нататък, чакаме следващата история.
    Целувки и да, ако вървиш само направо няма да стигнеш далеч...
    Ира

    ОтговорИзтриване
  5. Уникално приключение! Завиждам ви. Късмет и дано всичко върви по план. :)

    ОтговорИзтриване
  6. много късмет и да сте здрави! научих за вашето пътешествие от сина ми, искрено се вълнувам и ви пожелавам много успех!

    ОтговорИзтриване
  7. "Като цяло хората тук си мислят, че щом си бял имаш купища пари и трябва постоянно да харчиш"

    Интересно е как се променят нещата. До преди малко повече от 10 години, в курортите в България официално имаше различни цени за българи и за чужденци (2-3 по-високи) :)

    ОтговорИзтриване
  8. интересно как сте се разбрали с раста хоста за коучсърфа - след като не знае английски ;)

    ОтговорИзтриване
  9. Ами бяхме препратени от английско-говорящ каучсърфър към растамана, с който едва се разбирахме

    ОтговорИзтриване
  10. Super blog :) Uspehi i vsichko dobro vi pojelavam

    ОтговорИзтриване
  11. Страхотни снимки, толкова цветове, наситеност, невероятно изглежда цялото пътуване! Само като гледам снимките и се пренасям там. Но единственото, което не бих преглътнала на едно такова приключение са гадинките. Това, че има хлебарки и комари хич неми допада! Паяците ги понасям, но другите гадинки са ми много гнусни, а от комарите съм алергична. Ако не бяха споменати таман накрая на разказа щях сериозно да завидя за това пътешествие.

    ОтговорИзтриване
  12. Браво!
    Всичко, което описвате е така. В Сенегал съм вече четвърти месец. Поздравления за смелоста и куража да предприемете пътуването по този начин. Дано да има повече такива българи

    ОтговорИзтриване