сряда, 28 септември 2011 г.

Индия - Ладах


Портрет на симпатичен Ладахец

В Ладах отново се потопихме в тибетска атмосфера. Хората са будисти, планините са пустинни и слънцето не спира да грее. Лех – столицата на Ладах е претъпкана с туристи по това време на годината. След септември до тук можеш да стигнеш само със самолет. Срещнахме пътуващи от цял сват, с някои дори пътищата ни се пресичаха не за пръв път. Тита – португалката, която ни приюти в Камерун, беше тук. Има и много тибетски бежанци. Усещаме позитивна енергия, мир и спокойствие. Гест хаусът Цаво, в който отседнахме се превърна в наш дом с голямо международно семейство. Имахме братя и сестри от най-различни страни. Някои идваха, други си отиваха, но всички оставяха следи в сърцата ни. Мама ни готвеше закуска и вечеря, а ние понякога й помагахме да сгъва стотици момо-та за голямото семейство или да берем зеленчуци от градината.



пазар в Лех



Шанти ступа, Лех

по улиците на Лех, пред джамията

Шанти ступа, Лех



Лех с дворецът и храмът на хълма




Лех е приказно градче и прекарахме дни наред около многобройните ступи, будистки храмове и красивия дворец, кацнали на хълмовете наоколо.

банките и чейнджовете ни напомнят, че сме в 21ви век
сезонът на прасковите, малки, но сладки
Шанти ступа
Отидохме до Пангонг Цо – красиво високопланинско езеро на 4350 мнв, по-голямата част от което е в Тибет (Китай). Езерото е 120 км дълго и водата леко солена – почти като море. Опънахме палатката на брега и спахме щастливи под звуците на леките вълнички. За съжаление останахме само един ден, защото времето се развали. На връщане на високия проход Чанг Ла (5360 мнв) валеше сняг.

палатка на езерото Пангонг
езерото Пангонг





Семейство от езерото Пангонг
Кашмирски кози
нашият дом
Решихме да направим по-дълъг преход из магическите Хималаи, толкова различни от тези, които бяхме видели в Непал. Стопирахме до Ламаюру с два мюсюлмански камиона, които отиваха към Шринагар. Във втория камион готвеха боб в тенджера под налягане на газов котлон. По средата на пътя спряхме, седнахме на шосето зад камиона и опънахме софрата. Хапнахме боб и ориз с ръце като истински индийци. 

Шринагарският камион, който ни закара до Ламаюру и ни нагости с боб
Ламаюру


Ламаюру


Оставиха ни в Ламаюру и от там поехме пеша 180 км през скритите долини на Ладак и долината на р. Марка. Десет дни спахме на палатка и готвехме на газовото котлонче. По пътя имаше само няколко селца, които изглеждаха призрачно пусти и нямаха дори магазин. Носехме цялата храна на гърба си. Пет дни вървяхме през красиви проходи и долини и стигнахме Чилинг - средата на пътя. Тук трябваше да прекосим река Занскар, за да продължим по долината на река Марка. 










Очаквахме Чилинг да е по-голямо село с магазин, от който да заредим с храна за следващите дни. Но имаше само една къща, където предлагаха нудълс и бисквити. Взехме нудълс и бисквити, които в следващите дни се превърнаха в нашето основно меню. Тук срещнахме Елиса и Марек - испанка и чех, които също отиваха към Марка. Тръгнахме заедно и с взаимна помощ прекосихме река Занскар с въжения тролей. Мост нямаше. Тук планината стана още по-суха и по-гореща. Ходенето по обяд беше тегаво. Зеленината беше оскъдна и почти винаги заградена с ограда. Щом намерехме сянка, спирахме да се охладим. Пътеката вървеше покрай реката и често се налагаше да я пресичаме. Разбира се, мостове почти нямаше и трябваше да джапаме къде до колене, къде по-дълбоко.

















едно от най-красивите места, на които сме къмпирали

въженият тролей над река Занскар беше забавно приключение






вр. Кангядзе по пътя към Ниймалинг и малко езерце
древни мани-камъни, изписани с мантрата ом мани падме хоум







Осмият ден не мина добре. Първо Гената реши да хване по-екстремната пътека, която се изкачваше, изсечена в скалите, а аз тръгнах в долината, където се наложи три пъти да пресичам реката. Пресичането не беше трудно, но пътеката на Гената изведнъж свърши. Извиках му да се върне обратно, но той продължи по отвесните скали, които се ронеха и се разбиваха долу със страшен тътен. Сърцето ми се свиваше да го гледам. Обувките му бяха съвсем скъсани, чак се наложи да ги залепим с дъкттейп, за да не се разпаднат, а 120-литровата му раница беше пълна и тежка. За щастие успя да премине най-опасната част и пътеката отново се появи. Седнах под една скала да си отдъхна на сянка за няколко минути, но когато погледнах отново нагоре – Гената го нямаше на пътеката. Не го виждах и напред и настръхнах. Започнах да го викам, но само ехото ми отговаряше. Изтичах нагоре по скалите да погледна от високо. Не го виждах никъде, но поне не го виждах и паднал долу. След известно паническо търсене и викане нямах друг избор освен да продължа. Час по-късно го видях жив и здрав.
Бяхме се разминали за няколко минути и той беше тръгнал бързо напред да ме настигне. Щастливи продължихме да вървим с обещанието да не се разделяме повече. Марка обаче ни готвеше още екстремни изненади.




Срещнахме Ели и Марек отново и тръгнахме заедно нататък. Тук този път аз сбърках пътеката и тръгнах по реката вместо да се качим на скалите отгоре. Наложи се да я прекосяваме, но този път далеч по-дълбока и буйна. Един по един прекосихме успешно, но радостта ни бързо беше сломена като видяхме, че трябва да я прекосим още веднъж, още по-буйна и дълбока. Първо тръгна Гената, но потъна в дупка, падна в реката и за да се измъкне, изпусна обувките си. Реката ги отнесе с такава скорост, че не можах да ги настигна. Добре, че беше взел сандалите, с които продължи следващите три дни. Марек успя да пресече от друго място и отидохме при него. Гената също прекоси успешно, натопен до кръста във водата. Аз успях да направя 2 крачки, но на третата реката ме повали и за секунда ме понесе надолу по течението. Нагълтах се с вода и от шока и студа не можех да дишам. Виждах как отплувам надолу и не можех да направя нищо. Успявах да се задържа за камъните за няколко секунди, но усещах, че не мога да изляза, нито да се изправя, особено с раницата на гърба. Големи вълни ме заливаха и течението отново ме понасяше надолу. Въобще не очаквах, че водата е толкова силна и че е възможно човек да се удави в река, дълбока до кръста. Осъзнах, че не мога да се измъкна, ще умра. Марек реагира бързо и вече тичаше надолу и ми подаваше щеката си. Хванах я здраво, събрах всичките си сили и с негова помощ успях да издрапам до брега. Отървах се с удирания и синини по краката. Марек ми спаси живота. Какъв ден – първо преживях смъртта на Гената, после моята. Вече нищо не можеше да ме уплаши.





кемпът в Ниймалинг
Ниймалинг




вр. Кангядзе 6400 мнв






Тук портерите са мулета, а не хора като в Непал


С Марек и Елиса на прохода Конгмару Ла (5150 мнв.) 

вр. Кангядзе 6400 мнв

Бащата в семейството на Цаво
Следващите дни минаха по-добре. Къмпирахме на чудна поляна в Нималинг, базовия лагер на вр. Кангязе (6400 мнв), но нямаше как да го изкачим без обувки. Изкачихме последния проход Конгмару Ла (5150 мнв.), Гената по сандалиВърнахме се успешно в Лех с новите ни приятели и се отидохме заедно в дома си в Цаво. Мама ни направи закуска, стаята ни беше за късмет свободна и взехме душ за пръв път от десет дена.