понеделник, 25 юли 2011 г.

Непал - почивката


След дългия преход в Хималаите, последният месец в Непал се превърна в тотална почивка. При такова дълго пътуване, човек понякога  изпитва нужда да се установи на едно място. Да си създаде поне временен дом, където да се прибира вечер, да освободи раменете си от тежката раница и съзнанието си от неизвестността на новото. Постоянното местене е постоянно приключение, но също и постоянно вадене и прибиране на багажа, търсене на подслон и ориентиране. Признаваме си, че понякога се чувстваме уморени от всичко това и решихме да направим малка пауза. Затова нарекохме този период от пътуването- почивката. Няма много за разказване, но ще покажем малко снимки от Катманду и Покара.


Останахме две седмици в Катманду и се наслаждавахме на удобствата на цивилизацията и вкусната храна. Разхождахме се из малките улички на града и обикаляхме свещените места в околността. През това време кандидатствахме за индийски визи. Когато отидохме да ги вземем след седмица ни казаха, че от индийското посолство в София никой не им е отговорил на запитването и не могат да ни дадат 6 месечни визи. След 3 телефонни разговора с посолството в София и 5 пъти ходене до посолството в Катманду, накрая комуникацията се получи и се сдобихме с най-дългите визи в нашето пътуване. Шест месеца само за 32 евро.


Swayambhunath или Monkey Temple, Kathmandu
Swayambhunath или Monkey Temple, Kathmandu




Дурбар скуеър, Катманду
захарен памук
Патан
Хиндуисткия храм Пашупати на брега на река Багмати, където се правят погребения (кремации на открито)
тялото се потапя в свещената река преди кремация

накрая останките се изхвърлят в реката
И роднините се потапят в свещената река за пречистване



маймуни от Катманду



кравите са свещени и невъзмутими








Веднага тръгнахме към Покара, където ни посрещнаха гостоприемно Фреда и Кало – Филипинка и Непалец от каучсърфинг. Пет дни останахме в дома им и споделяхме международен опит. Фреда приготвяше невероятни непалско-филипински специалитети, а ние опитахме да направим български дал бат и непалска мусака, която излезе пълен провал (поради липсата на фурна и куп други неща). След тези угощения Гената се наложи да отиде на зъболекар, който му сложи два блестящи метални зъба :)
Покара може да се опише с една дума – рай! Далеч по-спокойна и лежерна атмосфера от Катманду, разположена около езерото Фева и заобиколена от снежни върхове от масива Анапурна. Заради дъждовния сезон обаче облаци покриваха планините през цялото време и за 2 седмици престой в Покара успяхме да ги мернем за малко на два пъти. Затова пък карахме колела около езерото, плавахме с лодка и накрая дори Лора летя с парапланер от хълма Сарангот. Това последното беше благодарение на Светльо-хвърчилото – българин, който лети с тандеми в Покара и http://sky-camp.com/. Тандемните полети тук са голяма атракция и всеки ден небето е изпъстрено с хвърчила. Един от пилотите тук (непалецът Бабу Сунуар) даже излита с тандем от връх Еверест на 21 май 2011! Прелита 20 км чак до Намче Базар и става първият парапланерист, излетял от Еверест.






Ступа в тибетско селище с бежанци




Покара и Фева Тал





Успяхме да направим и двуневен преход до Дампус в посока Анапурна и обратно пеша до Покара, но времето отново не ни позволи да зърнем върховете. Всеки ден валеше обилно, а в останалото време беше влажна, задушна жега. По пътя в едно село попаднахме на сватба, или по-скоро един ден от сватбата, когато булката не е поканена, а младоженецът е сам. На връщане опитахме да стопираме за пръв път тук, но частни коли не минаваха и накрая ни взе един рейс за няколко километра. Тук, ако си купиш кола трябва да платиш 300% данъци от стойността на колата! Правителството не насърчава карането на частни коли, поради липсата на инфраструктура. Освен това често петролът напълно изчезва за дни или седмици, заради стачки или други кризи. Всичко това прави стопа тук прекалено труден и бавен и почти безсмислен на фона на евтините рейсове.
В Покара може да срещнеш най-различни агенти от цял свят. Някой живеят тук по 6 месеца, други просто пътуват, но на всички им беше трудно да си тръгнат. Думите ‘последна вечер’ се превръщаха в седмица и така докато визата ни изтече докрая.  В последния ден от визата хванахме автобус за Индия. Казахме чао на красивия и гостоприемен Непал с обещанието, че ще се върнем пак!