четвъртък, 2 май 2013 г.

Перу


Влязох в Перу от Титикака и директно се насочих към Куско, където имах уговорен кауч с местен растаман. Първо ми правят впечатление тук-туците, които са повече от колите- като в Индия! В рейса гордо се изправя човек и започва да говори с латиноамериканска високопарност за здравето и храненето. Колко нездравословно живеят хората в Перу, защо не трябва да се яде месо, да се пие Инка Кола и алкохол, да се комбинира ориз с картофи, как не можеш да купиш здравето с пари, дори да си Уго Чавес и т.н. След 30-минутна лекция човекът предлага различни лечебни билки или йога книга за здравословен живот. Някои купуват, други виновно дъвчат сандвич с месо и Инка Кола. Тук се яде много месо и ужасно много захар. Повечето хора са с наднормено тегло, особено жените. Не се спортува особено и не се ядат салати, а Инка Колата и други газирани напитки са по-евтини от водата понякога.
Нощно Куско
Пристигнах по среднощ в Куско и останах в евтин хостел (до пазара Сан Педро има места за около 2 евро на нощ в обща спалня.). Отново е пълно с аржентинци и веднага излизам с тях да видя нощно Куско. Градът като че ли никога не спи. Пълно е с всякакви пияни хора, а покрай тях строени в редици полицаи бдят денонощно за сигурността на туристите. Има много барове с жива музика, където повечето музиканти са пътуващи чужденци. Можеш да слушаш най-различна музика от цял свят.
На другия ден намерих Хулио от каучсърфинг, който работи в приятен реге бар. Запознава ме с всички луди перуанци и слушаме перуанска реге банда в бара. За съжаление навсякъде в Южна Америка е много популярен реге-тона и е трудно да се намери истинско реге. Регетона тук е нещо като местната чалга – не можеш да избягаш от него.




по улиците на Куско

Планувах да остана максимум седмица в Куско, но след 3 седмици още не можех да си тръгна и дори не бях отишла до Мачу Пикчу. Тук можеш да срещнеш хора от цял свят. Намерих много интересни лица от Перу, Аржентина, Колумбия и дори срещнах българи за пръв път. Когато чух българска реч в кухнята в хостела ми, помислих че халюцинирам. Отново се срещнах с много познати от Боливия и дори Джулия се материализира в моята стая в Куско съвсем случайно. Скоро се чувствах като у дома си и познавах почти целия град. Дните минаваха приказно и неусетно, споделени с приятели. Обикаляхме руйните из долината на Куско, откривахме скрити пещери, свещени места, древни камъни. Всичко носеше в себе си мистерията на инките или кой знае...може би дори на атлантите.







около Куско е пълно с чудати пещери, пирамиди и странни камъни



Куско


Малка Кускеня
Музиката беше навсякъде и постоянно. Никога не бях пяла и свирила толкова много. Всички пътуват с китари или други инструменти. Аз имах моя кахон и не пропусках възможност да подумкам. Ден и нощ свирим и пеем. Вкъщи, по улиците, в пещерите. Хората са толкова весели и отворени, бързо и естествено се сприятеляваш с всички, а намериш ли добри приятели е трудно да си тръгнеш. 
Един ден събрах смелост и тръгнах към джунглите на Пуерто Малдонадо. Причината беше българката Мила, с която исках да се срещна. Пристигането ми в Пуерто Малдонадо мога да определя като съдбовно – всичко течеше като добре режисиран филм, без да съм го планувала, но точно както бих си мечтала. Мисля, че ако бях планувала нямаше да мога да организирам нещата толкова добре. Пристигнах рано сутринта изненадващо и Мила ме взе с мотора си от гарата. След 18 часа път, вместо очакваните 12, и като добавим,че не получих и обещаната храна в автобуса, бях малко ядосана. Мила ме връща на земята с усмивка- „Това е Перу, какво очакваш!“. Още първите часове заедно откриваме толкова много общи неща, приятели и интереси, че не можем да спрем да бъбрим. Мила живее от 7 години в джунлата и от нея научавам страшно много неща за живота, хората и природата тук. Споделяме преживяванията си с аяуаска – свещената медицина на джунглата и ми се приисква да пия още днес! След броени минути телефонът на Мила иззвънява. Обажда се Мануел, местен шаман, който иска да прави церемония в къщата на Мила с болна жена от града още същата вечер! Понякога се изумявам колко бързо се случва това, което си пожелая. Мануел е лечител, слабичък и малък, с голяма усмивка и добри очи. Под очите има 2 симетрични бенки, приличащи на сълзи. Няма специални дрехи или пера на главата ;) С него пристига болната жена и мъжът й. Изглеждат притеснени, мъжът не иска да пие, но накрая се престрашава с една малка чашка. Аз изпивам 2 големи чаши за по-сигурно и пътуването започва.
свещената лиана
Шаманът всъщност е просто доктор, не е нито светец, нито магьосник. Повечето шамани пият, пушат, изневеряват, като обикновените доктори. Работата им не е лесна и нищо човешко не им е чуждо. „Всичко виждам – обяснява ми Мануел – всички болести се виждат, всичко. Нищо не можеш да скриеш от аяуаска.“ Важно е да се намери истинската причина за проблема и тя почти винаги е свързана с психическото състояние. Не можем да отделим физическото тяло от психическото и да ги разглеждаме като две различни неща, както прави модерната медицина. Та нали всичко е взаимосвързано и взаимовъздействащо. Понякога дори аяуаска му показва какви билки трябва да пие болния.
Церемонията е в пълен мрак. Няма олтари, огньове или каквито и да е предмети. Само песните на шамана и ти. Мануел използва дим от цигари за да прави „сопло“ - издухва дим във фонтанелата и в ръцете ти, което наистина действа успокояващо. Разбира се, всеки лечител си има своите методи и винаги е различно.

Приготвяне на аяхуаска:

Лианата



чакруна
отварата се готви с часове, в нашият случай- цели 2 дни
Още в началото силно усещам проблемите на жената и едва издържам да седя до нея. Излизам навън и повръщам. След това започва най-силното преживяване в живота ми. Трудно е да се опише с човешки думи, трудно е дори да се обясни с човешка логика. Наистина ли съществува този „друг свят“, който ние не виждаме? Кучето на Мила също обича аяуаска. Търси да яде повръщаното, после тича щастливо и ме ближе по лицето. Разбирам всичко, което иска да ми каже, а той е щастлив, че най-накрая се разбираме. Връзката с природата и хората е невероятно силна. Можеш да влезеш в главата на някой друг и да го усетиш изцяло. Церемонията минава успешно за болната жена, въпреки че на сутринта изглежда доста уплашена от видяното. И шаманът и тя бяха видели причината за болестта – друга жена, която й желае злото. В Перу е пълно с вещици и черни магии и понякога шаманите трябва да се борят с тях. На пазара на вещици например можеш да купиш прахчета за любов, за да задържиш любимия до себе си и какво ли не още.
На сутринта се чувствам прекрасно. Пречистена физически и психически – като нов човек, обичаща повече и оценяваща повече живота. Докато в Бабилон аяуаска е забранена и се счита за наркотик, тук тя се дава на деца, бебета и бременни. За разлика от химическите лекарства, няма никакви вредни ефекти и не води до пристрастяване или привикване. Точно обратното – с аяуаска се лекуват всякакви пристрастявания, психични и физически болести. Разбира се, това е мощно и опасно  растения и трябва да се употребява само при присъствието на опитен лечител. Пиещите редовно аяуаска се радват на дълъг живот и добро здраве. Да не говорим за положителните социални ефекти- като любов към хората и природата, уважение,оценяване на важните и маловажните неща, поглеждане „отстрани“ на себе си и на живота. Защо хората решават, че легалните химически наркотици в аптеката са по-добри от създадените от Бог растения, използвани хилядолетия наред, не мога да проумея. И въобще как може някой да забрани растение – явно този някой се смята за по-велик от Природата. Радвам се, че все още има места като джунглата, които ни напомнят защо сме тук. Защото хората на западния свят често са загубили себе си и истинските неща наоколо в надпреварата за пари и други несъществуващи неща.
дъжд в джунглата
На другия ден Мила трябва да замине за 4 дни на работа в един лодж навътре в джунглата. Позволяват ми да отида с нея като доброволка. Една невероятна възможност да разгледам джунглата безплатно. Триповете в джунглата обикновено са много скъпи и без лодка не можеш да навлезеш навътре. Пътуваме час с кола и после 2 часа с лодка до чудния лодж Инотава, изцяло построен от дърво, бамбук и палмови листа. Чистим стаите, готвим вкуснотии по перуански за туристите и дори ми остава време да се присъединя към дневните екскурзии в джунглата. Разхождаме се с лодката по реката, търсим животни в калните ями. Птиците и животните ядат специална кал рано сутрин и това е идеалната възможност да ги наблюдаваш. Иначе е доста трудно да видиш нещо в джунглата. Повечето живот е на 30 метра над земята. Видяхме папагали и отново един мравояд.

нещо като бобър покрай реката

в кухнята на лоджа- обяд в листа

моят приятел- мравоядът




в джунглата около Пуерто Малдонадо






След 4 дни се върнахме в Пуерто Малдонадо и направихме още две церемонии в къщата на Мила. Тя трябва да отиде до Бразилия за 2 дни и аз решавам да отида с Мануел в неговото село наблизо, да готвим аяуаска и да се уча. Берем и готвим аяуаска и чакруна, като добавяме и още една кора от дърво за вкус. Целият процес е бавен и трудоемък, изисква се търпение. За два дни готвене добиваме само литър благотворна течност. Мануел иска да стана негова ученичка и да организираме церемонии заедно. Не само, че не ми иска пари, ами ми предлага половината в случай че организираме церемонии заедно. Започвам да уча песните и Мануел ми разказва много интересни неща за „другия свят“. Правим няколко церемонии двамата сами, но аяуаска не отваря вратите си повече за мен. Последните 3 церемонии не усещам никакъв ефект и решавам, че не става лечителка от мен. Може би беше знак, че трябва да поема в друга посока. Работата на шамана е трудна и опасна и дори синовете му се страхуват да се захващат с шаманство. Преди да започна, обяснява ми Мануел, ми е необходима специална защита.
Стегнах раницата и се върнах към обичайния живот в Куско. Там всичко течеше както преди. Старите приятели си бяха заминали, нови бяха дошли. След толкова много колебание и нежелание, накрая се реших да отида до Мачу Пикчу. Колкото и да е скъпо и туристическо, не можех да го пропусна, все пак съм в Перу. Тръгнах сама да си купувам билет като си представях едно спокойно самотно изживяване с инките. До края на деня обаче към мен се бяха присъединили всякакви щури хора – две чилийки (чикас чиленас), двама перуанци, един бразилец, един лихтенщайнец и една чехкиня. Повечето въобще не ги познавах до днес, нито пък те се познаваха по между си, но нещата се случваха толкова естествено и лесно. Всички сме приятели, всички сме едно голямо хипи семейство. Пътят ни събира, пътят ни разделя. Неочаквано, случайно или предопределено...

Тук е момента да опиша най-евтиния и сигурен начин да стигнеш до Мачу Пикчу. Взехме бус рано сутринта до Олайтатамбо- само час-два и около 3$. От там 8 часа пеша по релсите на влака до Агуас Калиентес. Разходката е лека и весела, когато е споделена с приятели. Това е също и най-сигурният начин да стигнеш, защото другите пътища често са непроходими през дъждовния сезон, автобусите не са редовни и понякога се налага да чакаш с дни. Спахме в Агуас Калиентес за около 3$ и рано на следващата сутрин след още около 2 часа ходене стигнахме Мачу Пикчо. Билетът е около 50$ и трябва да се купи предварително. Има намаление за студенти с Айсик карти, а срещнах и няколко души, които бяха успели да влязат без пари след каубойски изпълнения. На връщане поехме по другия път- към Хидроелектрика, на около 4 часа пеша от Мачу Пикчу. Ходенето по тъмно към Хидроелектрика беше доста екстремно, добре че имах челник. Когато стигнахме там обаче вече нямаше рейсове и се наложи да спим в къщата на едно семейство (хотели не видях). От тук транспортът е скъп, несигурен и бавен, затова заложихме на стопа. Веднага ни качи камион направо за Куско като ни остави почти пред гестхауса и ни черпи бира по пътя. Опитах се да обясня на шофьора защо не трябва да хвърляме бирените бутилки през прозореца, надявам се да е имало ефект. Тук всичко се хвърля през прозорците на колите и рейсовете. На някои свещени места е така зарито с пластмаса, че сърцето ми се къса. Една сутрин направих оборка около Храмът на Луната до Куско. Другото дразнещо е, че всички плюят в къщите си постоянно. Колкото и да обяснявахме на Мануел да не плюе в спалнята на Мила, навикът надделяваше и сутрин трябваше да чистим храчките от пода. В Куско открих и едно Кришна комюнити с много приятни хора и приятна храна. Даааа, трудно е да си тръгна от тук. Вече бях повече от месец в Перу, а не бях обиколила много. Събрах цялата си воля и реших да продължа на север. Казах чао на Куско, на незабравимите приятели тук и тръгнах към пустинята. (следва Перу2)

ето и снимките от Мачу Пикчу (МачуПикчърс):


Може би най-скъпият влак в Южна Америка - влакът до Мачу Пикчу

по пътя към Агуа Калиентес компанията ни стана още по-голяма
постоянно ни изпреварваха влакове, но ние не бързаме за никъде
Първата гледка беше най-внушителна



Много хора тук вярват, че Мачу Пикчу датира далеч преди Инките, има теории,че е построен от древните Атланти. Мистерията остава в това е и магията на мястото.
пирамидалните структури са навсякъде
пътят от Агуа Калиентес до Мачу Пикчу, който също качихме пеша



В суматохата с туристи се щураше това странно заекоподобно


Лама-супермодел, може би най-фотографираните лами на света :)
накрая, разбира се ни заваля дъжд, но и в това имаше своята красота :)