вторник, 31 август 2010 г.

Германия

Стопът в Германия се оказа супер още от самото начало. Още след влизането посетихме супермаркет за храна и усетихме разликата в цените. Бяха двойно по-ниски от Швейцария. Скоро ни взе стар хипар с old school кемпер. Яко веселяк обикалял Европа с кемпера. След него - такси и две мацки отвътре попитаха ‘за Rainbow:)) Искаха да споделим таксито, но ние им отговорихме, че сме на стоп и те ни поканиха все пак. Пътят през планината Шварцвалд беше живописен, с много завои. Както се очакваше всичко наоколо беше чисто и подредено, тревата - необикновено зелена, конете - сресани, а прасетата - чисти :) Германците се оказаха много свежи хора и всички говорят английски. Стигнахме селцето Gersbach по тъмно, от там повървяхме половин час до табелата Welcome home и стигнахме лагерния огън на фестивала. Намерихме веднага Иван (българинът, който ни покани на феста) и Ася (рускинята, пътуваща с Иван от Барселона на стоп). Всички бяха наобиколили огъня и се чуваха китара и джембе. Повечето хора бяха голи около огъня. Не след дълго се развали времето и заваля дъжд. Валя цяла нощ, сутринта на другия ден и чак на обяд се разведри. Всички ходеха боси, независимо от мократа и студена трева. Повечето практикуваха йога, тай чи и какви ли не непознати за нас ритуали. Идеята на фестивала е да се яде само сурова храна (без хляб, без мляко, без нищо преминало термична обработка - дори чай!) да не се използват никакви химикали, сапуни, тоалетна хартия и каквито и да е наркотици, алкохол и тютюн. Всички бяха весели и усмихнати и много позитивно настроени. Приеха ни като братя и сестри и споделяха храната и историите си с нас. Два пъти на ден имаше ‘food circle’, в превод ‘кръг за хранене’. Всичката храна беше сурова, основно зеленчуци, плодове и семена. Ядохме сурова царевица, сурова леща, всякакви други семена и ядки, които не бяхме виждали никога.  Според тях сготвената храна е ‘мъртва храна’, отрова за тялото, която причинява повечето болести. И наистина суровоядците изглеждаха страхотно- гладка кожа, никакви бръчки, гъста коса и усмивка на уста. Имаше най-различни хора, от различни държави на различни възрасти...всеки интересен и различен по своему. Голямо впечатление ни направи канадец на 54 години, който имаше гъста коса до кръста, само няколко бели косъма, никакви бръчки и никакви болести...Имаше дори деца и бременни. Останахме 4 дена при това чудно семейство Рейнбоуци и заради лошото време тръгнахме на югозапад към Франция.

Българо-руската дружба

 german horse Blondie- isn't she cute...


пътищата в Германия са толкова чисти, че ти се иска да легнеш  тях...







nice hair-style :)

good-bye, Ivan, hope to meet you again ;)


sweet German pigs...so different from Bulgarian pigs...

не бяхме виждали толкова чиста кочина...



horse-cow?

Швейцария

В Швейцария попаднахме ‘неочаквано’ след като ни взе хърватин от началото на Словения чак до Цюрих. От начало мислихме да се возим до Любляна и да останем там седмица, но като разбрахме, че ще прекосим цяла Словения, северна Италия и почти цяла Швейцария,  решихме да се повозим с него. Пътуването беше дълго и изчерпателно. Той караше бързо, но въпреки това отне цял ден минаването на 850-километровото разстояние. Псуваше доста като типичен хърватин и не говореше английски. За сметка на това имахме търпение и ние и той за да се разберем на балкански език.


Имаше доста странно куче на 13 години на име Били. То стоеше отпред до шофьора, а ние - на задната седалка. Черпи ни сандвичи, кафета, плодове и какви ли не неща. Като влязохме в Швейцария ни беше като гид.
Минахме през планински проход на 2400 мнв. и спираше на доста места да ни показва красотата на Алпите и да ни снима.
Накрая на пътуването ни покани да спим в някаква стара негова къща в покрайнините на Цюрих, която не беше никак зле и имаше вода (но не и ток). Комарите навсякъде са досадни без изключение дори в Швейцария. Всичко друго е перфектно чисто и подредено. Веднъж дори имаше пластмасов боклук покрай пътя и всеки, който минеше го гледаше, питаше дали не е наш и се чудеше какво да го прави...нямаше пликчета и опаковки покрай шосетата като у нас. Тревата навсякъде е перфектно окосена и ярко зелена. Езерата са огромни и навсякъде. След като се наспахме в къщичката на хърватина, хванахме стопа към Алпите. Не може да отидеш в Швейцария и да не отделиш достатъчно време за разходка в Алпите.



И така излязохме на пътя и ни качваше кола след кола, половината от шофьорите не знаеха английски, но Лора знае малко немски и успявахме да се разберем. Стигнахме с поне 10 коли до един проход Клаузенпас на 2000 мнв. и решихме да останем там да намерим място за къмпиране. Повечето хора, които питахме за закона спрямо спането на палатка и къмпирането сред природата, ни казваха, че е забранено. Но нямаше никакви проблеми, намерихме си място сред многото крави и си опънахме палатката. Не след дълго заваля дъжд и не спря два дни. На третия ден изгря Слънчо и решихме да се качим до ледника на 3200 мнв. След като се качихме и видяхме цялата безкрайност и мащаб на Алпите решихме, че сме готови да продължим пътуването към нови територии. Не видяхме много хора по пътеката нагоре. Върнахме се при палатката и никой не ни беше пипнал багажа. Събрахме си раниците и тръгнахме...















Веднага ни взе един 80-годишен швейцарец, горд от страната си ни обясняваше кое-какво е доста развълнувано, но само на немски :( . С него стигнахме до Цюрих и продължихме стопа в посока Базел. Спахме в близост до селце в покрайнините на Цюрих. На сутринта продължихме към Базел и на една бензиностанция видяхме единствените колеги-стопаджии в Швейцария. Рускиня и българин, пътуващи от Барселона до Gersbach/Германия. Много приятно е да засечеш българин и то на стоп. Казаха ни адреса на Rainbow феста в Германия и ние решихме да сменим посоката от Франция на Германия и вечерта вече бяхме там. Целият ден имаше доста интернационален стоп - Албанец, Кюрд, Тибетец, Чехкиня, Немец, Венецуелец...почти без швейцарци (явно в Швейцария има доста емигранти). 









И така стопът в Швейцария е доста добър. Рядко чакаш повече от 10 минути. Хората ни подаряват карта на местността. Навсякъде е чисто и много красиво. Движението е прекрасно на пътя, всички се изчакват и никой не бърза за никъде...